Джеймс Клавел - Вихрушка

— Кога ще бъде готова конституцията?

— Толкова ли не си разбрал какво представляваме? След тези дълги години? — попита Хашеми раздразнено. — В момента, в който грабнем властта, ние започваме да я използваме, преди да ни се е изплъзнала. Новата конституция влезе в сила веднага щом Бахтияр беше предаден от Картър и генералите и беше принуден да бяга. А колкото до Базарган — благочестивия, честния, справедливия, демократично настроения, назначения от Хомейни, този беден нещастник е само маскировка на всичко между миналото и настоящето, което ще се окаже провал.

— Искаш да кажеш, че той е жертвената овца — че ще бъде предаден на съд?

— Съд? Какъв съд? Не съм ли ти казвал какво комитетът нарича съд? Ако го признаят за виновен, веднага го разстрелват. Иншаллах! И накрая, причината, поради която не мисля хладнокръвно и съм толкова ядосан, че трябва да се напия, е това, което чух днес следобед. Научих от съвсем частен източник, че САВАК тайно се реорганизира, ще бъде преименуван на САВАМА и директор ще стане Абрим Пахмуди!

— Господи! — Армстронг се почувствува като ритнат в стомаха. Абрим Пахмуди беше един от тримата най-близки приятели на шаха, с когото той бе ходил на училище в Швейцария и който се беше издигнал до висок пост в имперския САВАК, и както се говореше, бил най-близкият съветник на шаха след семейството му. Предполагаше се, че се крие, изчаквайки удобен случай за преговори с Базаргановото правителство от името на шаха относно съставянето на конституционна монархия и абдикирането на шаха в полза на неговия син Реза.

— Да — продължи Хашеми. — Години наред този мръсник участваше във всяко важно съвещание на военни или политици, в президиума на всяко заседание на държавната власт, във всяко тайно споразумение с посланика на САЩ и генералите от Америка, във всяко важно решение на шаха, на нашите генерали, присъстваше на всяко обсъждане за преврат и за потушаването му. — Беше толкова ядосан, че по бузите му се стичаха сълзи. — Всички сме предадени. Шахът, революцията, народът, ти, аз, всички! Колко пъти сме му докладвали в продължение на години всичките ние, а пък аз десет пъти по толкова! Със списъци, имена, банкови сметки, свръзки, секрети, които сами ние можехме да открием и да знаем. Всичкото това — всичкото това в писмен вид, но само в един екземпляр — нали такова беше правилото? Всички сме предадени.

Армстронг усети студени тръпки. Естествено, че Пахмуди знаеше всичко за неговото участие във Вътрешното разузнаване. Пахмуди беше длъжен да знае всичко важно, свързано с Джордж Толбът, с Мастърсън, съответстващия му по ранг колега от ЦРУ, с Лавенов от съветското разузнаване на същата длъжност, цялото им краткосрочно и дългосрочно планиране на непредвидени обстоятелства, операциите за неутрализиране на свръхсекретни радарни установки на ЦРУ с хора като капитан Рос, планирането на агресии…

— Дяволска работа — измърмори той, вбесен, че неговите източници не са го предупредили. Пахмуди — учтив, интелигентен, владеещ три езика и дискретен. През изминалите години върху него не беше падало и най-малкото подозрение. Никога. Как е могъл да се измъква така често, дори от шаха, който постоянно проверяваше и препроверяваше най-близките си съветници? „И с пълно право — помисли си той. — Пет опита за покушение, куршуми в лицето и тялото, а той бе Властелин на един народ, известен с упражняването на насилие спрямо управниците си — и на управниците спрямо народа! Боже мой! Къде ли е краят на всичко това?“

Улиците на Техеран: 9,15 вечерта.

Макайвър се промъкваше с колата сантиметър по сантиметър все по на юг към пазарния район, където беше къщата на Яред Бакраван. До него седеше Том Локхарт.

— Всичко ще се оправи — говореше Макайвър. Гадеше му се от безпокойство.

— Разбира се, Мак, не се впрягай.

— Да, не бива да се впрягаме.

Когато Макайвър в повишено настроение се прибра вкъщи след срещата с Али Киа в министерството и видя, че го чака Том Локхарт, пристигнал само преди няколко минути, го обзе още по-голяма радост. Летецът беше жив и здрав. Но радостта му моментално се изпари, като забеляза физиономията му и получи новината от Петикин за съобщението на Скот Гавалан от Загрос, изпратено от Фреди Еър, а също и за Старк, задържан от комитета в Ковис, за да бъде разпитан за „бягството от Исфахан“.

— Грешката е изцяло моя, изцяло моя — затюхка се Том Локхарт.

— Не, не е твоя, Том. И двамата попаднахме в клопка — е, вярно е, че аз дадох разрешение за полета, ама с това нищо не помогнах на Валик. Всички ли бяха на борда? И как, по дяволите, си се измъкнал? Разправи ни какво стана и ще се обадя на Фреди. Искаш ли да пийнеш нещо?