Джеймс Клавел - Вихрушка

Ракоци хукна надолу през три стъпала, препъна се и залитна, побягна по тъмната улица сред тълпите, но попадна в клопката и го хванаха. Ибрахим Киаби, без да му мисли много-много, сви рязко, прелетя през платното, хлътна в една препълнена с народ уличка и потъна в тъмнината.

От старата кола, паркирана до тротоара срещу страничния изход, Робърт Армстронг видя как хората му хванаха Ракоци, а Киаби се измъкна. Преди минувачите да разберат какво става, набутаха заловения в една камионетка. Двама от Зелените ленти закрачиха към Армстронг. Бяха по-добре облечени от останалите, маузерите и на двамата бяха в кобури? Хората бързо им правеха път и се обръщаха настрани, за да не си навлекат беля. Двамата се качиха в колата на Армстронг, той натисна съединителя и потегли, останалите се смесиха с пешеходците.

След няколко секунди Робърт Армстронг се сля с претовареното в този час улично движение. Двамата мъже смъкнаха зелените си ленти и ги прибраха в джобовете си.

— Извинявай, че изтървахме младото копеле, Робърт — по-възрастният говореше английски с американски акцент. Беше гладко избръснат, петдесетина годишен. Казваше се Хашеми Фазир, полковник, заместник-началник на Вътрешно разузнаване, обучен в САЩ и САВАК преди образуването на отделна тайна служба.

— Не се безпокой, Хашеми — отговори Армстронг.

По-младият се обади от задната седалка:

— Киаби го имаме сниман на филм по време на бунта при посолството, ага. А също и в университета. — Той беше на двадесетина години, с пищни мустаци и жестоки устни. — Утре ще го пипнем.

— Сега, когато е хукнал да се спасява, не бих го преследвал, ако бях на ваше място, лейтенанте — предупреди Армстронг. Шофираше внимателно. — Щом вече е засечен, просто го проследете и той ще ви заведе при някоя по-едра риба. Нали вече ви доведе при Димитрий Язернов.

— Да, да, прав сте — засмяха се останалите.

— А Язернов ще ни открие най-различни интересни хора и места.

Хашеми запали цигара и предложи и на тях.

— Робърт?

— Благодаря. — Армстронг дръпна от цигарата и направи гримаса. — Боже мой, Хашеми, това са ужасни цигари, ще те пратят в гроба.

— Ако такава е волята на Аллах. Хашеми започна да рецитира на фарси:

— Цигарите ще те убият, не виното — сухо каза Армстронг, усетил напевността на красивите персийски строфи.

— Полковникът цитираше „Рубаят“ на Омар Хаям — обади се услужливо на английски младежът от задната седалка. — Смисълът е, че…

— Той знае какъв е смисълът, Мохамед — прекъсна го Хашеми. — Господин Армстронг говори перфектен фарси — има още какво да учиш. — Той дръпна от цигарата си, наблюдавайки трафика. — Робърт, би ли спрял за секунда?

Колата спря и Хашеми нареди:

— Мохамед, върни се в щаба и ме чакай там. Направи така, че никой, ама абсолютно никой, да не се добере до Язернов преди мен. Кажи на групата да подсигури всичко. Искам да започна в полунощ.

— Да, господин полковник — отговори младежът и слезе.

Хашеми го наблюдаваше как изчезва сред тълпата.

— Бих пийнал едно голямо уиски със сода. Карай още малко, Робърт.

— Разбира се. — Армстронг натисна съединителя и доловил нещо, хвърли поглед към Хашеми.

— Някакъв проблем?

— Много са — Хашеми изучаваше колите и пешеходците с напрегнато изражение. — Не знам още колко време ще ни разрешават да действаме, докога ще сме в безопасност и на кого да се доверяваме.

— Че това ново ли е за теб? — засмя се тъжно Армстронг. — Това си е рискът на професията — допълни той. Добре си беше научил урока в продължение на единадесет годишната си служба като съветник във Вътрешно разузнаване, а преди това двадесет години в полицията в Хонконг.

— Искаш ли да присъстваш на разпита на Язернов, Робърт?

— Да, ако не преча.

— Какво иска от него МИ–6?

— Аз съм бивш служител на Централния разузнавателен департамент, отдел „Специални операции“, и при вас съм с частен договор, за да ви помогна да изградите еквивалентна служба, не си ли спомняш?

— Спомням си много добре. Два петгодишни договора, като последният с готовност беше удължен до миналата година, когато трябваше да се пенсионираш. Страхотен шанс — Армстронг говореше с отвращение. — Хомейни и иранското правителство ще ми изплащат пенсия! Страхотен шанс. — Напоследък често му минаваше през ума, че цялата му служба в Иран е отишла на вятъра, а и с девалвацията на хонконгския долар — беше се оттеглил оттам през 1966 година — действителната му пенсия щеше да е мизерия. — Ега ти пенсията!