Джеймс Клавел - Вихрушка

— Кои сте вие? Къде е жена ми? За Бога, изчезвайте от къщата ми… — Пистолетът се насочи срещу него и той млъкна.

— Кой сте вие, ага?

С върховно усилие Локхарт превъзмогна гнева си. Заболяха го гърдите.

— Аз съм… това е… моят дом… аз съм собственикът.

— А, собственикът? Вие сте собственикът? — рязко се изсмя човекът с пистолета. Казваше се Тимур. — Чужденецът, съпругът на дъщерята на Бакраван? Вие… — Автоматичният пистолет се насочи със свален предпазител към Локхарт, който понечи да се хвърли върху него.

— Изобщо не се опитвайте! Стрелям бързо и много точно. Обискирай го — нареди Тимур на другия мъж, който беше скочил на крака. Той бързо го опипа, измъкна пилотската му чанта от ръцете му и я претършува.

— Няма оръжие. Пилотски наръчници, компас — вие сте пилотът Локхарт?

— Да — отговори летецът с разтуптяно сърце.

— Седнете ей там! Веднага!

Локхарт се отпусна на стола, който беше най-далече от камината. Мъжът остави пистолета на килима до себе си и извади някакъв документ.

— Дай му го.

Другият изпълни нареждането. Документът беше на фарси. Всички го наблюдаваха много внимателно. На Локхарт му трябваше известно време да разбере написаното: „Заповед за конфискация. За престъпления срещу Ислямската държава се конфискува цялото имущество на Яред Бакраван, с изключение на семейната му къща и магазина му на пазара.“ Беше подписана от някакъв комитет, но името не се четеше, датата беше отпреди два дни.

— Това… това е странно — проговори Локхарт безпомощно. — Негово превъзходителство Бакраван беше голям поддръжник на аятолах Хомейни. Изглежда, че има някаква грешка!

— Няма грешка. Беше арестуван, признат за виновен за незаконно вземане на прекалено високи лихви и екзекутиран.

Локхарт го зяпна с отворена уста.

— Ама… ама трябва да има някаква грешка!

— Няма, ага. Няма никаква грешка. — Тонът на Тимур изобщо не беше груб. Той наблюдаваше внимателно Локхарт, предусещаше, че той може да стане опасен. — Ние знаем, че вие сте канадец, пилот, че сте отсъствали и че сте женен за една от дъщерите на предателя, но не носите отговорност за неговите престъпления, нито за нейните, ако тя е извършила такива.

Ръката му посегна към пистолета, защото Локхарт почервеня.

— Ага, аз казах „ако“, овладейте гнева си. — Тимур изчака, но не взе тъпоносия, добре поддържан люгер, макар че имаше абсолютна готовност за това.

— Ние не сме необучена паплач, а борци за свобода, професионалисти, и този апартамент ни е предоставен за особено важни персони, които ще пристигнат по-късно. Естествено, че това е шокиращо за вас — разбираме ви много добре, но ние сме в правото си да си вземем това, което е наше.

— Право? Та какво право имате вие…

— Правото на победителите, ага — нима не е било винаги така? Вие, британците, би трябвало да го знаете по-добре от всички други. — Гласът му беше все така монотонен. Жените гледаха студено и враждебно. — Успокойте се. Вашите принадлежности не са докоснати. Все още. — Той махна с ръка. — Можете сам да видите.

— Къде е съпругата ми?

— Не знам, ага. Когато дойдохме, нямаше никого. Тук сме от сутринта.

Локхарт почти се побърка от безпокойство. Ако баща й е бил признат за виновен, ще пострада ли семейството? Всички ли? Момент! Всичко е конфискувано… освен семейната къща, нали така се казваше в документа? Значи тя трябва да е там… Боже Господи, дотам имаше много километри, а той нямаше кола… Опитваше се да накара мозъка си да работи.

— Вие казахте… казахте, че вещите ми все още не са пипани. Означава ли това, че скоро ще ги конфискувате?

— Умният човек си пази принадлежностите. Би било разумно да ги преместите на безопасно място. Всичко, което е на Бакраван, остава тук, но защо и вашите вещи? — сви рамене Тимур. — Разбира се, че можете да си ги вземете, ние не сме крадци.

— А вещите на жена ми?

— Също и нейните. Естествено. Лични принадлежности. Казах ви, че ние не сме крадци.

— С… колко време разполагам?

— До утре, пет часа следобед.

— Не е достатъчно. Не може ли до вдругиден?

— До утре, пет часа следобед. Искате ли да хапнете нещо?

— Не, не, благодаря ви.

— Тогава довиждане, ага, но първо ми дайте ключовете си.

Локхарт почервеня, после се овладя. Извади ключовете си и другият, който беше по-близо до него, ги взе.

— Споменахте за особено важни персони. Какви са те?

— Особено важни персони, ага. Това е принадлежало на враг на държавата, а сега е нейна собственост, предназначена за тези, които тя намери за добре. Не се правете, че не разбирате.