Джеймс Клавел - Вихрушка

Али Киа извади тънка папка от чекмеджето и му подаде лист хартия. Беше заповед до имиграционните служби на техеранското, абаданското и ширазкото летища, с която се разрешаваше на пилотите и техническите екипажи, назначени в „Иран Хеликоптърс, да напускат страната в замяна на пристигащите екипажи. Заповедта беше лошо напечатана, но четлива, на фарси и английски, подписана от комитета, отговарящ за «Иран Ойл», с вчерашна дата. Макайвър никога не беше чувал за такъв комитет.

— Благодаря ви. Може ли също така да ви помоля за вашето разрешение 125 да прави поне по три полета седмично през следващите един-два месеца? Разбира се, само докато международните ви летища възстановят нормалното си функциониране. Налага ни се да докарваме екипажи, резервни части, екипировка и така нататък — добави той с привидно безразличие, — за да можем да изведем излишния персонал.

— Бих могъл да дам такова разрешение — съгласи се Киа.

Макайвър му подаде папката с документи.

— Позволих си да го напиша, за да ви спестя усилията, господин министър, придружено от копия до ръководителите въздушно движение в Киш, Ковис, Шираз, Абадан и Техеран.

Киа внимателно прочете първия екземпляр. Беше написан на фарси и английски просто, точно и в съответния официален стил. Пръстите му трепнаха. Подписването на тези документи далеч надхвърляше правомощията му, но сега, когато заместник-председателят бе в немилост, както и шефът му (предполагаше се, че и двамата са освободени от длъжност от същия този тайнствен Революционен комитет), и при увеличаващия се хаос в правителството той разбра, че трябва да поеме риска. А рискът си заслужаваше. Беше абсолютно необходимо и той, и семейството, и приятелите му да имат осигурен частен самолет, и то реактивен.

«Винаги мога да кажа, че шефът ми е наредил да подпиша» — помисли си той. Стараеше се лицето и очите му да не издадат притеснението му. — 125 е дар божи тъкмо в случай че срещу мен тръгнат лъжи. Проклетият Яред Бакраван! Приятелството ми с това бездомно куче едва не ме въвлече в неговата държавна измяна; през живота си никога не съм давал пари назаем, нито съм участвал в заговори с чужденци или пък съм поддържал шаха.“

За да впрегне Макайвър, той почти ядосано хвърли документите при препоръчителното писмо.

— Може и да е възможно това да бъде одобрено. Летищната такса за едно кацане ще е петстотин долара. Това ли е всичко, господин Макайвър? — попита той, знаейки, че има още. „Ах, това мръсно английско куче! Да не би да си мисли, че може да ме избудалка?“

— Само още едно нещо, ваше превъзходителство. Макайвър му подаде последния документ.

— Имаме три хеликоптера, които спешно се нуждаят от ремонт. Трябва им подписано разрешение за излитане, за да мога да ги изпратя в Ал Шаргаз. — Той пое дълбоко дъх.

— Не е необходимо да изпращате извън страната скъпи машини, Макайвър. Отремонтирайте ги тук.

— О, ако можех, веднага щях да го сторя, ваше превъзходителство, но просто няма начин. Тук нямаме части, нито техници, а всеки ден, в който един от хеликоптерите ни не лети, струва цяло състояние на нашите съдружници. Цяло състояние — повтори той.

— Ама, разбира се, че можете да ги поправите тук, Макайвър, просто докарайте резервните части и техниците от Ал Шаргаз.

— А освен парите за денгубите на хеликоптерите трябва и да се плащат издръжката и заплатите на екипажите. Всичко става много скъпо; бих искал да кажа и че това са разходи, направени от иранските ни съдружници, което е част от договора с тях… Тяхно задължение е да ни осигуряват всички необходими разрешения за напускане на страната — продължаваше да го придумва Макайвър. — Необходими са ни всички налични съоръжения и екипировка, които могат да обслужват новите договори, поети от „Гърни“, ако аято… ако, такова, правителственият декрет за нормализиране на нефтодобива ще се спазва и изпълнява. Без тях… — Той не довърши изказването си и пак пое дълбоко дъх. Молеше се да е избрал правилната примамка.

Киа се намръщи. Всичко, което беше разноски на иранските съдружници, сега излизаше от неговия джоб.

— За колко време могат да бъдат отремонтирани и докарани обратно?

— Ако ги изведа до два дни — две седмици, ден-два повече или по-малко.

Киа отново се поколеба. Договорите с „Гърни“, прибавени към съществуващите договори с „Иран Хеликоптърс“, хеликоптерите — всичко това днес възлизаше на една шеста — без никакво инвестиране, ликуваше той вътре в себе си. Особено ако всичко се осигури от тези чужденци, нямаше да понесе никакви разходи! Разрешения за напускане на страната за три хеликоптера? Погледна часовника си — беше „Картие“, украсен със скъпоценни камъни, подарък-рушвет от един банкер преди две седмици. Банкерът имаше нужда от половин час работа с функциониращ телекс, без да бъде обезпокояван от никого. След няколко минути Киа имаше среща с председателя на ръководителите на въздушното движение и лесно щеше да му наложи решението си.