Джеймс Клавел - Вихрушка

Из стаята се бяха разположили още десетина души, между които имаше иранци, няколко французи, американци, англичани и един кувейтец, облечен в галабия, дълга арабска роба и покривало на главата. Преди няколко минути европейците учтиво прекъснаха разговорите си, когато в отговор на призивите на муезините мюсюлманите коленичиха с лице към Мека и изпълниха следобедната си молитва. Тя беше кратка и свърши бързо, след което разпокъсаните разговори се подновиха — никога не бе разумно да се обсъжда нещо важно в правителствено учреждение, особено днес. В стаята ставаше течение и въздухът беше мразовит. Всички бяха с палта, всички бяха еднакво отегчени, някои стоически търпяха, други скърцаха със зъби, защото също като Макайвър отдавна бяха просрочили часовете за срещите си.

— Иншаллах — измърмори той, но това не му помогна.

„С малко късмет Джени вече трябва да е в Ал Шаргаз — мислеше си той. — Страшно се радвам, че можа да се измъкне безопасно, и съм много доволен, че тя самата изтъкна аргумент: «Аз съм тази, която е в състояние да разговаря с Анди. С писане нищо няма да постигнеш.»“

— Вярно е — беше отговорил той въпреки лошите си предчувствия и после добави неохотно: — Може би Анди ще успее да изготви план, който може би ще приведем в изпълнение. Молим се на Бога да не става нужда. Твърде е опасно. Имаме из страната твърде много момчета и хеликоптери. Да, твърде е опасно. Джени, забравяш, че не сме на война, макар че сме в центъра на такава.

— Да, Дънкан, но нямаме какво да губим.

— Хора ще загубим, а и машини.

— Само ще проверим дали е целесъобразно, нали, Дънкан?

„Джени наистина е най-добрият посредник, който бихме могли да имаме, ако действително се нуждаем от такъв. Тя е права, много по-опасно е да се напише в писмо: «Анди, единственият начин да се измъкнем от тази бъркотия е да се опитаме да изработим план за изтеглянето на всичките ни машини и резервни части, които понастоящем са регистрирани в Иран и технически са собственост на иранската компания…»“

— Господи! И това ако не е заговор и измама!

— Не е работа да напуснем. Трябва да останем и да работим, за да си получим парите, когато отворят банките. По някакъв начин трябва, да накарам съдружниците ни да ни окажат съдействие — или може би този министър ще ни подаде ръка. Ако той ни помогне, независимо колко ще струва, бихме могли да изчакаме тук, докато бурята отмине. Всяко правителство би трябвало да окаже помощ при добива на нефт в своята страна, не може да нямат хеликоптери и ние трябва да си получим парите…

Той погледна към вътрешната врата, която се отвори и някакъв бюрократ покани един от чакащите да влезе. Извика го по име. Винаги липсваше логика в начина на повикването. Дори и при шаха този, който дойдеше пръв, никога не влизаше пръв. Изглежда, че всичко се определяше от връзките. Или парите.

Посещението при заместник-председателя на правителството беше уредено от Толбът от британското посолство, който му беше дал и препоръчително писмо.

— Извинявай, приятелю, дори аз не мога да се добера до министър-председателя, но заместникът му Антазам е свестен човек, говори добре английски, не е от ония глупаци революционери. Той ще ти уреди въпроса.

Макайвър се прибра от летището непосредствено преди обяд и паркира възможно най-близо до сградата на правителството. Връчи писмото, написано на английски и фарси, на охраната на главната врата и след много чакане служителят го изпрати с придружител надолу по улицата в друго здание, където правиха още проверки и оттам надолу по друга улица при тази сграда, после от канцелария в канцелария, докато най-сетне пристигна тук с цял час закъснение и ядосан.

— О, ага, не се притеснявайте, имате много време — успокои го приятелски настроеният чиновник в приемната на приличен английски, като му върна плика с препоръчителното писмо.

— Това е кабинетът, който ви трябва. Моля ви да влезете през онази врата и да седнете в приемната. Министър Киа ще ви приеме веднага щом е възможно.

— Но аз не искам той да ме приема — почти избухна Макайвър. — Имам определена среща със заместник-председателя Антазам!

— А, заместник-председателят Антазам вече не е член на кабинета на министър-председателя Базарган, ага. Иншаллах — любезно го осведоми младият човек. — Министър Киа се занимава с всичко, което се отнася до чужденци, финанси и самолети.

— Но аз настоявам… — Макайвър спря, защото се сети кой е министърът и си спомни какво му беше казал Толбът за него — как останалите съдружници го били включили в съвета с огромни протекции и никакви гаранции за съдействие. — Ага министър Али Киа?