Джеймс Клавел - Вихрушка

И върна микрофона. Цялото му лустро беше изчезнало.

— Ще предам, капитан Сесон. Драго ми беше да се чуем. По-нататък: 125 взе заминаващите си специалисти заедно с госпожа Старк, включително капитан Джон Тайрър, който беше ранен по време на неуспешната контраатака на левичарите в Бандар-е Делам…

— Каква атака? — измърмори Жан-Люк.

— За първи път чувам — отговори също така угрижено Петикин.

— … и съгласно програмата ще докара новите екипажи след няколко дни. По-нататък: капитан Старк…

Всички добре доловиха колебанието и скритото напрежение в скованото предаване на съобщението — като че ли му го диктуваха.

— … капитан Старк е отведен в Ковис, за да бъде разпитан от комитета… — И на двамата им секна дъхът. — … и за да се изяснят фактите около масовото бягство с хеликоптер на офицери от военновъздушните сили, привърженици на шаха, от Исфахан на тринадесети, миналия вторник, като има сведения, че машината е била пилотирана от европеец. По-нататък: въздушните операции продължават да се изпълняват под непосредствения контрол на новото ръководство. Господин Есвандиари сега е новият териториален директор на „Иран Ойл“ и иска да поемем всички договори на „Гърни“. За да направим това, ще са необходими още три хеликоптера 212 и един 206. Молим да ни уведомите какво да правим. Трябват ни резервни части на HBN, HKJ и HJC и пари за неизплатените надници. Засега край.

Петикин продължаваше да записва почти машинално.

— Всичко съм отбелязал и ще информирам капитан Макайвър веднага щом се върне. Казахте, че… споменахте за нападение на Бандар-е Делам. Моля ви, дайте подробности.

Чуваха се само смущенията в ефира. Всички чакаха. Отново прозвуча гласът на Еър, вече не така скован:

— Не разполагам с никакви други сведения, освен че е имало нападение, насочено против аятолах Хомейни, за потушаването на което са помогнали капитан Старк и Луц. След това капитан Старк е докарал ранените тук, за да им се окаже медицинска помощ. От нашия персонал само Тайрър е бил наранен. Това е всичко.

Петикин усети, че по лицето му се стича капка пот, и я избърса.

— Какво… какво е станало с Тайрър?

Мълчание. След това пак се чу гласът на Еър:

— Леко е ранен в главата. Доктор Нът каза, че бързо ще се оправи.

— Чарли, попитай го за Исфахан — обади се Жан-Люк.

Петикин сякаш отстрани видя пръстите си да превключват апаратурата на предаване:

— Какво е станало в Исфахан?

Отново настъпи тишина. След това чуха:

— Не разполагам с никаква друга информация, освен тази, която ви предадох.

— Някой му казва какво да говори — измърмори Жан-Люк.

Петикин премисли какво да каже и пак натисна бутона за предаване.

— Благодаря ви, капитане — изрече той, доволен, че гласът му звучи твърдо. — Моля ви да кажете на новоназначения управител да изпрати искането си за допълнителни хеликоптери в писмена форма с предложения за срокове на договорите за тях и график за заплащането. Изпратете го по нашия 125, когато докарат новите екипажи. Дръжте ни в течение относно капитан Старк. Макайвър ще се свърже с вас веднага щом е възможно.

— Разбрано. Край.

Сега вече се чуваше само пращенето на радиостанцията. Петикин започна да намества превключвателите. Двамата мъже се спогледаха. Саяда си седеше кротко на канапето, без да изпуска нищо.

— „Непосредствен контрол“? Това звучи лошо, Жан-Люк.

— Да. Вероятно означава, че трябва да летят в присъствието на въоръжени Зелени ленти.

Жан-Люк изпсува, изцяло загрижен за Загрос и за това как младият Скот Гавалан ще се оправи без неговото ръководство.

— Merde! Когато тръгнах тази сутрин, всичко в Шираз беше тип-топ. Бяха услужливи като швейцарски хотелиер в извънтуристически сезон. Merde!

Думите му изведнъж напомниха на Петикин за Ракоци и за това колко близко беше той до провал. За секунда се замисли дали да не го разправи на Жан-Люк, но се отказа. Стара история!

— Дали да не се свържем с РВД Шираз за помощ?

— На Мак може да му хрумне нещо. Боже мой, положението не изглежда добро дори за Дюк — тези комитети се въдят като въшки. Най-добре ще бъде Базарган и Хомейни бързо да се справят с тях, преди те да са им видели сметката.

Жан-Люк се изправи, загрижен за положението, протегна се и видя Саяда, свита на канапето; недокоснатата й чаша чай стоеше на малката масичка до нея. Тя му се усмихваше.

Самочувствието му моментално се възвърна. В момента не можеше да направи нищо повече за младия Скот или за Дюк, но можеше за Саяда.