Джеймс Клавел - Вихрушка

„Жалко е донякъде — мислеше си тя, докато влизаше в апартамента. — Техеран получи най-доброто и от Запада, и от Изтока, а също и най-лошото. Но сега ми е жал за иранците, особено за жените. Защо са толкова тесногръди мюсюлманите, особено шиитите, че не разрешават на жените си да се обличат по съвременните стандарти? Защо са толкова потиснати и вманиачени на сексуална основа? Може би защото ги е страх, че ще излязат твърде много на преден план? Защо не могат да са с широки разбирания като нас, палестинците, или египтяните, дубайците, индонезийците, пакистанците и още толкова много други? Изглежда са импотентни. Ама нищо няма да ми попречи да взема участие в протестната демонстрация на жените. Как смее Хомейни да предаде така жените, които се биха на барикадите за него!“

В апартамента беше студено, електрическата камина работеше с половин мощност, затова тя не съблече палтото си, само го поотвори, за да й е по-удобно, и седна на едно канапе. Роклята й беше дебела, парижка, с цепка до бедрото. И двамата мъже забелязаха това. Тя беше идвала тук много пъти и апартаментът й се виждаше мрачен и неуютен, макар че много обичаше Джени.

— Къде е Джени?

— Замина за Ал Шаргаз тази сутрин със 125.

— Значи Мак го няма? — попита Жан-Люк.

— Не, тя замина сама. Мак е…

— Не мога да повярвам! — възкликна Жан-Люк. — Тя се беше заклела, че никога няма да замине без стария пръч Дънкан!

Петикин се засмя.

— И на мен не ми се вярваше, но замина сама. „Има време, докато Жан-Люк узнае истинската причина за заминаването й“ — помисли си той.

— Нещата тук май не вървят, а?

— Да, и става, все по-лошо. Много нови екзекуции. Петикин си помисли, че е по-добре да не споменава за бащата на Шаразад пред Саяда. Нямаше защо да я тревожи.

— Какво ще кажете за по чаша чай? Току-що го направих. Чухте ли днес за затвора „Каср“?

— Какво е станало?

— Щурмувала го е тълпа — каза Петикин и отиде в кухнята за още чаши. — Разбили вратата и освободили всички, удушили няколко полицаи и агенти на САВАК и сега се говори, че Зелените отряди са организирали импровизиран незаконен съд, вкарват в килиите, когото им падне и бързо ги изкарват оттам пред екзекуторските взводове.

Саяда за малко да каже, че сега затворът е освободен и че враговете на революцията и на Палестина са си получили заслуженото наказание, но се въздържа и се заслуша внимателно в разказа на Петикин.

— Мак отиде рано на летището заедно с Джени, след това в министерството, после дойде тук. Скоро ще се върне. Как е трафикът на летището, Жан-Люк?

— Задръствания с километри.

— Старецът изпрати 125 в Ал Шаргаз за две седмици, за да прибере всичките ни хора, ако е необходимо, или да закара нови екипажи.

— Добре. Скот Гавалан отдавна трябваше да е в отпуска, също и няколко от механиците. Може ли 125 да получи разрешение да спре в Шираз?

— Опитваме се да го издействуваме другата седмица. Хомейни и Базарган искат пълно възстановяване на нефтодобива, затова смятаме, че ще ни окажат съдействие.

— Ще можеш ли да докараш нови екипажи, Чарли? — попита Саяда. Чудеше се как един английски самолет може да получи разрешение за такава свобода на полети. Проклети англичани, дай им винаги да интригантстват!

— Това е идеята, Саяда — отговори й Петикин и наля още вряла вода в чайника, без да забележи гримасата на Жан-Люк. — Може да се окаже, че от британското посолство ни заповядаха да евакуираме целия второстепенен персонал — имаме няколко излишни лица плюс жени, затова Джони Хог замина за Ковис — да вземе Мануела Старк.

— Мануела е в Ковис? — Саяда беше не по-малко изненадана от Жан-Люк. Петикин не му беше разказал как беше пристигнала и Макайвър я бе изпратил там.

— Толкова работи стават наведнъж, че е трудно да се води отчет за всичко. Вие какво правите тук и какво става в Загрос? Ще останете за вечеря — тази вечер аз готвя.

Жан-Люк скри ужаса си.

— Съжалявам, mon vieux, тази вечер не ни е възможно. А колкото до Загрос, там всичко е наред както винаги; в края на краищата Загрос е във френския сектор. Тук съм, за да взема хората на „Шлумбергер“. Призори се връщам и ще трябва да ги докарам обратно след два дни. Няма как да се откажа от допълнителните полети.

Той се усмихна на Саяда и тя му отвърна със същото.

— Всъщност, Чарли, аз отдавна имам право да ползвам един уикенд. А къде е Том Локхарт, кога се връща в Загрос?

Петикин усети как нещо го жегна в стомаха. След като преди три дни бяха получили съобщението на Руди Луц от кулата в Абадан, че хеликоптерът НВС е бил свален, когато се е опитвал да прелети тайно над границата, и вътре е бил Том Локхарт, връщайки се от отпуска, нямаха никакви сведения, освен една официална информация, предадена чрез Ковис, че Локхарт е тръгнал към Техеран с кола. Все още нямаше никакво официално разследване на похищението на хеликоптера.