Джеймс Клавел - Вихрушка

Пьотър Мжитрик почувствува прилив на радост, когато си спомни как беше приет планът му, макар че той беше поет от началниците му като тяхна идея. Разбира се, по същия начин той го беше взел от един от най-дълбоко законспирираните си агенти в Хонконг, френския гражданин Жак де Вил, служител в големия конгломерат „Струан“, който му отвори очите: „Законите на САЩ не забраняват да се изнася техника за Франция, Западна Германия и още десетина страни и законите на тези страни не се нарушават, ако дадена компания я изнесе за други страни, в които няма закони, забраняващи износа и за Съветския съюз. Бизнесът си е бизнес, Григорий, а светът се крепи на парите. Само чрез «Струан» бихме могли да ви доставим тонове оборудване, забранено за вас от САЩ. Та ние обслужваме Китай — защо да не правим същото, и за вас? Григорий, вашите шефове не разбират нищо от бизнес…“

Мжитрик вътрешно се усмихна. През онези години той беше известен като Григорий Суслов, капитан на малък съветски товарен кораб, плаващ между Владивосток и Хонконг, което беше неговото прикритие за работата му като таен заместник-контрольор за Азия по линия на Първо управление на КГБ.

„От 1964, когато за първи път предложих тази схема — гордееше се той, — досега струваща осемдесет и пет милиона долара, операция «Затопек» спести милиарди на Матушка Русия и осигуряваше постоянен нарастващ приток на специални уреди от НАСА, Япония и Европа, чудеса на електрониката, хардуер, софтуер, планове, роботи, чипове, микроелектроника, лекарства и всичките им хитроумни начини за възпроизвеждане и производство в наши условия — с оборудване, разработено от същия враг, купено и платено със заеми от негова страна, които никога няма да погасим. Ама че глупаци!“

Той едва не се изсмя на глас. „И което е още по-важно, «Затопек» ми развързва ръцете да действам и правя комбинации в тази област, както аз намеря за добре, да играя Голямата игра, която тъпите англичани изтърваха.“

Мжитрик наблюдаваше Абдула хан, който стоеше до прозореца, и търпеливо го чакаше да вземе решение относно услугата, която искаше, в замяна на залавянето на саботьорите. „Хайде, дебелако — помисли си той мрачно, като използува своя таен прякор на хана, — и двамата знаем, че можеш да хванеш тези мръсници, стига да искаш — ако още са в Азербайджан.“

— Ще направя каквото мога — отговори Абдула хан все още с гръб към него и Мжитрик не скри усмивката си. — Ако ги заловя, какво ще последва Пьотър?

— Кажи на Цимтарга. Той ще уреди всичко.

— Добре — кимна Абдула хан и се върна отново на мястото си. — Значи всичко е уредено.

— Благодаря ти. — Пьотър беше много доволен. Такава решителност от страна на Абдула хан обещаваше бърз успех.

— Моллата, за когото говорехме — Махмуд — каза ханът, — е много опасен. Също и бандата му главорези. Мисля, че са заплаха за всеки. На Туде трябва да дадат указания да се разпоредят с тях. Естествено, че тайно.

Мжитрик се чудеше колко ли може да знае Абдула за тяхната тайна поддръжка на Махмуд, един от най-добрите и най-фанатични завербувани от тях агенти.

— Трябва да пазим Туде, също и приятелите им. Забеляза моменталния проблясък на раздразнение и веднага добави компромисно:

— Този човек евентуално може да бъде преместен или заместен — едно общо разцепление и братоубийство би било от полза само за врага.

— Моллата е фалшив и не вярва истински в нищо.

— Тогава да заминава. Бързо — усмихна се Пьотър. Но Абдула хан не се усмихна.

— Много бързо, Пьотър. Завинаги. И групата му да бъде разбита.

Цената беше твърде висока, но Раздел 16а му даваше достатъчно правомощия.

— Ами да, защо не бързо и завинаги, щом казваш, че е необходимо? Съгласен съм и… ще предам препоръката ти.

Мжитрик се усмихна. Този път и Абдула хан се засмя удовлетворено.

— Радвам се, че се разбираме и постигаме съгласие, Пьотър. Трябва да станеш мюсюлманин за вечното спасение на душата ти.

Пьотър Мжитрик се засмя.

— Всяко нещо с времето си. Между другото, ти можеш да станеш комунист в името на земните ти удоволствия.

Ханът се изкикоти, пресегна се и напълни чашата на Пьотър.

— Няма ли начин да те убедя да поостанеш няколко дни?

— Не, но съм ти благодарен за поканата. След като хапнем, ще трябва да си тръгвам. — Усмивката му стана още по-широка. — Чака ме много работа.

Ханът беше доволен! „Е, сега вече мога да забравя за калпазанина молла и неговата банда, още едно зло по-малко. Питам се обаче, Пьотър, какво би направил ти, ако знаеше, че твоите диверсанти капитан и войник са в другия край на имението ми и чакат да се измъкнат безопасно? Но за къде? За Техеран или към теб? Още не съм решил.“