Джеймс Клавел - Вихрушка

Преди три години Пьотър Олег Мжитрик беше получил имението и земите, навремето собственост на баща му — също стар приятел на Горгоните, близо до Тбилиси, където в продължение на няколко поколения Горгоните имаха важни делови връзки. Оттогава. Абдула хан имаше възможност да го опознае отблизо — отсядаше в имението по време на честите си пътувания по бизнес. Беше установил, че Пьотър Олег като всички руснаци е потаен и трудно можеш да научиш нещо от него. За разлика от повечето си сънародници обаче той беше отзивчив и приятелски настроен, а имаше и много повече власт, отколкото който и да е друг съветски гражданин, който ханът познаваше. Беше вдовец, имаше омъжена дъщеря и син, който служеше във военноморските сили, внуци и… странни привички. Живееше сам в голямата дача, като се изключат прислугата и една жена от руско-еврейски произход към тридесетте, със странна злокобна красота. Казваше се Вертинска и Мжитрик я беше показал на хана само два пъти за три години, все едно че беше уникално лично съкровище. Тя, изглежда, беше донякъде робиня, отчасти затворничка, малко нещо компания на чашка, малко курва, малко мъчителка и малко тигрица.

— Защо не я убиеш и да се отървеш от нея, Пьотър? — беше попитал той единия път, когато беше избухнала остра и бурна свада и Мжитрик я изгони от стаята с камшик, а тя плюеше, проклинаше и се биеше, докато слугите я измъкваха от помещението.

— Не… още не й е дошло времето — отговори Мжитрик и ръцете му трепереха. — Тя… има изключително висока цена.

— А, да… разбирам — Абдула хан беше не по-малко възбуден от случилото се. Чувствата на хана към Азадех бяха почти същите — нежеланието му да се отърве от нея, докато не я използува докрай и не я накара смирено да пълзи пред него… Той си спомни как беше завидял на Мжитрик, че Вертинска му е метреса, а не дъщеря — при него отмъщението можеше да бъде извършено.

„Господ да я убие Азадех — помисли си той. Прокле я, защото тя беше копие на майка си, която му беше доставила толкова много мигове на удоволствие. Азадех му напомняше постоянно за нейната загуба, непокорният й брат с външната прилика с майка си, но не и с маниерите си — също, защото тя беше като нимфа в райските градини. — Мислех, че и двете ми деца ме обичат и почитат, обаче се излъгах, след като Наптала се пресели в рая, истинската им природа си показа лицето. Знам, че Азадех съзаклятничи с брат си, за да ме убият — та нима нямам доказателството? Ах, как бих искал да мога да я налагам, както Пьотър бие своята метреса, но не мога, не мога да го направя. Всеки път, когато вдигна ръка срещу нея, пред очите ми е моята скъпа жена. Дано Господ прати Азадех в ада…“

— Успокой се — каза тихо Мжитрик.

— Какво?

— Изглеждаш много разстроен, приятелю. Не се безпокой, всичко ще се оправи. Все ще намериш начин да прогониш злите духове от нея. Абдула хан кимна замислено.

— Ти ме познаваш много добре. „Да, така е — помисли си той и поръча чай за себе си и водка за Мжитрик, единствения човек, в чието присъствие се чувствуваше спокойно. — Знам ли те кой си ти всъщност — мислеше си той и наблюдаваше руснака. — През изминалите години, когато се срещахме в дачата на баща ти, ти често казваше, че си в отпуска или пък в пенсия, но никога не казваше от кое ведомство, нито пък аз успявах да разбера, колкото и да се опитвах. Отначало мислех, че от Съветската армия, защото веднъж, като се беше напил, ми разказа, че си бил командир на танк през Втората световна война в Севастопол и през всичките сражения до Берлин. Но после премислих и реших, че двамата с баща ти сте от КГБ или ГРУ, защото, няма човек в цяла Русия, който да може да се пенсионира и да разполага с такава дача и толкова земя в Грузия — най-хубавата част от империята, без да е с някаква специална квалификация и влияние. Сега казваш, че си пенсиониран, обаче от кое ведомство?“

С цел да открие докъде се простират влиянието и силата на Мжитрик, Абдула хан веднъж беше споменал, че една нелегална комунистическа групировка на Туде прави заговор, за да го ликвидира, и той би искал тяхното разгромяване. В действителност това беше вярно само отчасти — истинската причина беше, че член на тази група беше синът на един човек, когото, той ненавиждаше, но не можеше да нападне открито. Не мина и седмица и главите на заговорниците бяха набучени на кол близо до джамията с надпис: „ТАКАВА СМЪРТ ЩЕ СПОЛЕТИ ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА АЛЛАХ!“ Той плака с крокодилски сълзи на погребението, а вкъщи се смееше. Това, че Пьотър Мжитрик имаше властта да елиминира една от своите комунистически групи, говореше, че той действително разполага със значителна власт, а Абдула знаеше, че това е и мярка за собственото му значение за неговите хора.