Джеймс Клавел - Вихрушка

— Защо повика съпругата ми, Твое височество? — попита той със същия тих глас, знаейки вече отговора. — Защо изпрати цели две съобщения?

Абдула хан отговори с присмех:

— Тя не означава нищо за мен, но не и за приятелите ми: целта беше да те доведе и да те накара да се подчиниш. И в името на Аллах и Пророка, ти ще се подчиниш. Ще правиш каквото този човек ти каже.

Един от охраната помръдна автомата си и шумът отекна в залата. Руснакът с азиатската физиономия се изправи.

— Първо, предайте ми ножа си, моля.

— Елате да го вземете, ако ви стиска.

Мъжът се поколеба. Абдула хан рязко се изсмя. Беше зловещ смях, който отекна болезнено във всички.

— Можеш да му оставиш ножа. Така ще ти е по-интересен животът. — И каза на Ерики: — Ще бъде разумно от твоя страна да си послушен и да се държиш прилично.

— Най-разумно ще бъде да ни пуснеш по живо, по здраво.

— Искаш ли да видиш как ей сега вторият ти пилот ще бъде обесен за палците?

Очите на Ерики се свиха още повече. По-възрастният руснак се наведе към хана, за да му пошепне нещо, а той не изпускаше от очи Ерики. Въртеше в ръцете си обсипан със скъпоценни камъни кинжал. Изслуша руснака и кимна.

— Ерики, ще кажеш на втория си пилот, че и той трябва да се подчинява, докато е в Табриз. Ще го изпратим в базата, но малкият ти хеликоптер ще остане тук. Засега.

Ханът даде знак на мъжа с азиатските черти да си върви. Той погледна Ерики.

— Казвам се Цимтарга, капитане.

Беше малко по-нисък от Ерики, но със здраво телосложение и широки рамене.

— Първо отиваме в…

— Цимтарга е име на планина източно от Самарканд. Как е истинското ви име? И чинът ви?

Мъжът сви рамене.

— Прадедите ми са яздили в ордите на Тимур, Тамерлан Куция, същия, който обичал да издига планини от черепи. Първо ще отидем във вашата база. С кола.

Той го заобиколи и отвори вратата. Ерики не помръдна, продължаваше да гледа хана.

— Довечера трябва да видя жена си.

— Ще я видиш, когато… — Абдула хан млъкна, защото по-възрастният отново му пошепна нещо. Ханът пак кимна с глава.

— Добре. Да, капитане, довечера ще бъдеш с нея и след това през една нощ. При условие, че… — Той не довърши мисълта си.

Ерики се завъртя и излезе.

С излизането им напрежението в стаята се изпари. По-възрастният мъж се изкиска:

— Ваше височество, ти си знаменит както винаги.

Абдула хан размърда лявото си рамо. Артритът го тормозеше.

— Той ще се подчинява, Пьотър, но само дотогава, докогато моята непослушна и неблагодарна дъщеря е при него.

— Дъщерите винаги са трудни — отговори Пьотър Олег Мжитрик. Той беше от Тбилиси — новото име на Тифлис.

— Не всички, Пьотър. Другите ме слушат и не ми създават неприятности, но тази така ме вбесява, че просто нямам думи.

— Ами тогава изгони я веднага щом финландецът изпълни това, което се иска от него. И двамата ги изгони.

Славянските му очи се присвиха, добродушната му физиономия се сбърчи и той добави:

— Да бях с тридесетина годинки по-млад и тя да не беше омъжена, бих си предложил услугите да те отърва от нея.

— Да беше ме помолил за това преди появяването на този, откачения, щеше да я получиш заедно с благословията ми — отвърна Абдула хан кисело. Усети стаената надежда на по-възрастния, но прикри изненадата си и реши да помисли за това по-късно. — Съжалявам, че му я дадох. Надявам се, че ще го побърка. Съжалявам и за клетвата, която дадох пред Аллах — да го оставя жив. Това стана в момент на слабост от моя страна.

— Може би не. Добре е да си великодушен понякога. Той наистина ти е спасил живота.

— Иншаллах! Така е искал Бог. Той беше просто извършител на чужда воля.

— Да, прав си — успокои го Мжитрик. — Така си е.

— Този човек е дявол, атеист и дявол, който вони на похот. Ако не бяха телохранителите ми, ти видя с очите си, щяхме да се сбием до смърт.

— Това не може да стане дотогава, докогато дъщеря ти е във властта ти да я командваш както трябва — каза Пьотър със странна усмивка.

— Аллах желае двамата да попаднат в ада — каза ханът, все още вбесен, че трябва да пази живота на Ерики, за да помага на Пьотър Олег Мжитрик, вместо да го хвърли в ръцете на муджахидините и така да се отърве завинаги от него. Моллата Махмуд, един от табризките водачи на ислямско-марксистката муджахидинска фракция, която беше нападнала базата, дойде при него преди два дни и му разправи какво се беше случило при блокирането на шосето.

— Ето и документите им като доказателство — беше казал свирепо моллата. — И на чужденеца, който сигурно е от ЦРУ, и на жената, твоята дъщеря. В момента, в който се върне в Табриз, ще го изправим пред нашия комитет, ще го осъдим, ще го заведем в Казвин и ще го екзекутираме.