Джеймс Клавел - Вихрушка

Погледна го.

— Колко време ще ти трябва финландецът?

— Няколко седмици.

— Ами ако Зелените ленти не му позволят да лети и го хванат?

Руснакът сви рамене.

— Да се надяваме, че ще е успял да изпълни задачата. Съмнявам се, че някой ще остане жив — той или Цимтарга, ако ги открият отсам границата.

— Това е добре. А сега да се върнем на момента от разговора ни, когато ни прекъснаха: ти приемаш да не оказвате масирана подкрепа на Туде тук, стига американците да не се месят и Хомейни да не започне погром срещу тях, нали така?

— Азербайджан винаги е влизал в рамките на нашите интереси. Ние винаги сме казвали, че той трябва да е независима държава. В него има предостатъчно блага: енергия, нерудни изкопаеми и петрол, за да си осигури съществуванието и… — Мжитрик се усмихна — … и просветеното ръководство. Можеш да вдигнеш знамето, Абдула. Сигурен съм, че ще получиш необходимата подкрепа, за да станеш президент — и ние веднага ще те признаем официално.

„И ще бъда ликвидиран на следващия ден, в който танковете пресекат границата — помисли си ханът без злоба. — Да ме прощаваш, мой скъпи приятелю, обаче и за теб Персийският залив е твърде голямо изкушение.“ — Великолепна идея — одобри той заинтересовано. — Но ще ми трябва време — а засега мога ли да разчитам на това, че комунистите от Туде ще се обърнат срещу въстаниците?

Усмивката на Пьотър Мжитрик остана същата, но погледът му се промени.

— Би било странно Туде да нападат доведените си братя. Ислямският марксизъм се проповядва от много мюсюлмански интелектуалци и както съм чувал, дори и ти го поддържаш.

— Съгласен съм, че в Азербайджан трябва да има баланс на силите. Обаче кой е наредил на тези левичари да атакуват летището? Кой им е заповядал да нападнат и опожарят гарата ни? Кой нареди да взривят петролопровода? Явно някой, който не е с всичкия си. Чух, че бил моллата Махмуд от джамията в Хаджсра. — Той внимателно наблюдаваше Пьотър. — Един от вашите хора.

— Никога не съм чувал за него.

— Аха — възкликна Абдула хан с престорено добродушие, без да му повярва. — Това много ме радва, Пьотър, защото той не е истински молла, дори не е действителен ислямски марксист, а обикновен демагог агитатор. Именно той нападна базата на Йоконен. За съжаление има почти петстотин бойци, които го поддържат и чиято лоша дисциплина не отстъпва на броя им. А също и пари отнякъде. И помагачи като Фьодор Ракоци. Какво би могъл да кажеш за Ракоци?

— Не кой знае колко — реагира незабавно Пьотър с непроменена усмивка и глас. Беше твърде съобразителен, за да отговори на въпроса. — Той е инженер по тръбопроводи от Ашара, на границата, и е един от нашите мюсюлмани-националисти, за когото се говори, че се присъединил към муджахидините като борец за свободата, което е станало без каквото и да е одобрение или разрешение.

Пьотър изглеждаше спокоен, но вътрешно кипеше от мръсни псувни. Искаше му се да изкрещи: „Сине, сине, предал ли си ни? Та ние те изпратихме да шпионираш, да се внедриш сред муджахидините и да ни докладваш, това е всичко! Задачата ти беше да се опиташ да вербуваш финландеца и след това да отидеш в Техеран и да организираш студентите, а не да се съюзяваш с едно бясно куче-молла, нито да нападаш летища или да убиваш отрепки покрай пътищата. Полудял ли си? Ах, ти, глупак такъв, ами ако бяха те ранили или хванали? Колко пъти съм ти казвал, че и те, и ние можем да пречупим всеки и да измъкнем от него или нея всичките им тайни! Толкова необмислено от твоя страна да поемаш такива рискове! Финландецът засега е важен, но не чак толкова, че да не се подчиняваш на заповеди, да рискуваш бъдещето си, бъдещето на брат си, че и моето! Ако синът е заподозрян, това важи и за бащата. Ако бащата е заподозрян, това се отнася и за семейството. Колко пъти съм ти казвал, че КГБ действува съгласно законите и унищожава тези, които не ги спазват, които вземат самостоятелни решения, поемат рискове и излизат извън инструкциите!“

— Този Ракоци е дребна риба — допълни той равнодушно. „Не се вълнувай! — заповяда си той и започна да си внушава: — Няма за какво да се безпокоиш. Знаеш твърде много тайни, за да се опитат да ти направят нещо. Също и на сина ти. Той е опитен, изглежда, че те са сбъркали. Много пъти е бил подлаган на изпитания от теб и други експерти. Ти си в безопасност. Силен си, здрав си, можеш да победиш, да спиш с малката красавица Азадех и в същия ден да изнасилиш Вертинска.“

— Важното е, че ти си в центъра на вниманието в Азербайджан, приятелю — говореше той със същия успокояващ тон. — Ще получиш цялата необходима подкрепа и твоите възгледи за ислямските марксисти ще достигнат, където трябва. Ще получиш балансирането, от което се нуждаеш.