Джеймс Клавел - Вихрушка

— Добре. Ще разчитам на това — отговори ханът.

— А, между другото — отново се върна на главната причина за внезапното си посещение. — Какво става с английския капитан? Можеш ли да ни помогнеш?

Онзи ден в дома му близо до Тбилиси се беше получил свръхсекретен спешен телекс за това, че саботьори взривили тайната подслушвателна станция на ЦРУ на северния склон на Сабалан непосредствено преди пристигането там на приятелски настроените местни екипи, които били изпратени да вземат всички шифровъчни книги, шифровъчната машина и компютрите. По-нататък телексът гласеше: „Незабавно се свържете с Иванович (това беше псевдонимът на Абдула хан). Кажете му, че саботьорите са англичани — един капитан и двама непалци, и един американец, агент на ЦРУ — Розмънт (с кодово име Абу Кюрд), водени от един от нашите наемници, който е бил убит от тях, преди да успее да ги вкара в засадата. При опита да се измъкнат са били убити единият войник и агентът на ЦРУ. Двамата оцелели вероятно са се насочили към сектора на Иванович. Уредете неговото съдействие. Раздел 16а. Потвърдете получаването на съобщението.“ Командата „Раздел 16“ означаваше, че лицето или лицата са врагове от първостепенно значение, които трябва да бъдат хванати, задържани и доведени за разпит с всички възможни средства. Допълнението „а“ означаваше, че ако това не може да стане, трябва да бъдат унищожени на всяка цена.

Мжитрик отпи от водката си и изчака известно време.

— Ще ти бъдем особено признателни за съдействието.

— Винаги сте го имали — отвърна Абдула. — Но да бъдат намерени двама саботьори от висока класа в Азербайджан, които с положителност вече са се укрили, е почти невъзможно. Не може да нямат убежище: в Табриз има английско консулство, а из планините има десетки пътеки, по които могат да ни заобиколят.

Той стана, отиде до прозореца и се загледа навън. Оттук се виждаше хеликоптер 206, охраняван в предния двор. Небето все още беше безоблачно.

— Ако аз ръководех тази операция, щях да се престоря, че тръгваме за Табриз, а след това щях да заобиколя обратно и да изляза на Каспийско море. Откъде са дошли?

— Откъм Каспийско море. Обаче са били проследени. В снега са намерили два трупа, а следите на другите двама са водели насам.

Провалът на сабаланската операция беше предизвикал буря от гняв в Центъра. Наличието на толкова много свръхсекретно оборудване на ЦРУ така наблизо теглеше като магнит то да бъде завладяно и използвано в продължение на много години. През последните две седмици беше постъпила информация, че някои от радарните постове са били изоставени, но не и разрушени в паниката на оттеглянето, за която и руснаците бяха спомогнали, поради което можело да бъдат завладени със сила. Мжитрик — старши съветник в тази област, препоръча да се действува предпазливо, да се даде предпочитание при използуването на местни, а не съветски бойни групи, за да не се влезе в конфликт с Абдула хан, който беше единствената му връзка и първокласен агент, нито пък да се допусне инцидент с международен отзвук.

— Нелепо е да се рискува създаване на конфронтация — беше отговорил той, придържайки се към законите и личния си план. — Какво ще спечелим от незабавни действия, ако не ни се подава информация и Сабалан се окаже просто клопка, което е доста вероятно? Няколко шифровъчни книги, които може би вече имаме или нямаме. А колкото до модерните компютри — нали за тях се погрижихме с операция „Затопек“?

„Затопек“ беше доста спорно и новаторско тайно начинание на КГБ, носещо името на чехословашкия маратонец и организирано през 1965 година. С първоначален бюджет от твърда валута в размер на десет милиона долара, набавена изключително трудно, операция „Затопек“ трябваше да осигури непрекъснати доставки на най-новата и най-добрата западна техника посредством обикновени покупки чрез мрежа от подставени фирми, а не по конвенционалния, прекалено скъп път на кражбите и шпионажа.

„Разходите са смешни в сравнение с това, което ще спечелим — писа той в първоначалния си свръхсекретен доклад до Центъра, когато се върна от първото си посещение в Далечния изток през шестдесетте години. — Има десетки хиляди корумпирани бизнесмени и търговски пътници, които са готови да ни продадат най-доброто и най-новото, стига да извлекат печалба. Това, че дадено лице ще спечели много, е стотинки за нас, защото ние ще спестим милиарди от научни изследвания, разработки и развойна дейност, които можем да изхарчим за нашите военноморски, военновъздушни и сухопътни сили. И което не е по-малко важно, ще си спестим много труд, пот и неуспехи. Почти безплатно ще поддържаме паритет с всичко, което мозъците им могат да родят. С няколко долара под прогнилите им масички ще пипнем всичките им богатства.“