Джеймс Клавел - Вихрушка

— В името на Пророка, не преди да дам съгласието си — беше отговорил той властно, взимайки документите им. — Това бясно куче, чужденецът, е женен за дъщеря ми, а не за ЦРУ, и е под моя закрила, докато аз реша, и ако пипнете само един червеникав косъм от главата му или нападнете него или базата без мое съгласие, ще оттегля цялата си тайна подкрепа за вас и тогава нищо няма да спре Зелените ленти да смажат левичарите в Табриз! Той ще бъде в ръцете ви, когато аз реша, а не вие.

Моллата си отиде намръщен и Абдула веднага го включи в списъка на неотложните си проблеми. След като прегледа внимателно документите и намери паспорта на Азадех и другите й разрешителни, той остана доволен, защото те му даваха допълнителна власт над нея и съпруга й.

„Да — мислеше си ханът, като гледаше руснака, — сега тя ще прави всичко, каквото поискам от нея. Всичко.“ — Да бъде волята на Аллаха, но скоро тя може да овдовее.

— Да се надяваме, че няма да е прекалено скоро! — Смехът на Мжитрик беше силен и заразителен. — Да не стане, преди съпругът й да е изпълнил задачата!

Абдула хан беше доволен от присъствието и мъдрите съвети на Мжитрик и се радваше, че той ще направи това, което се изисква от него. „Все пак трябва да бъда по-добър кукловод от преди — мислеше си той, — за да мога да оцелея, а също и Азербайджан.“

„Из цялата провинция и в Табриз положението беше много деликатно, защото избухваха въстания на най-различни фракции, водеха се боеве между различни групировки, а отвъд границата бяха дислоцирани десетки хиляди съветски войници. И танкове. А оттам до Персийския залив нямаше нищо, което да ги спре.“ „С изключение на мен — каза си ханът. — Защото, окупират ли Азербайджан — а историята многократно е потвърждавала неспособността на Техеран да се отбранява, Иран ще падне в ръцете им като гнила круша, както беше предвидил Хрушчов. А с Иран и Персийският залив, световният добив на петрол и Ормузкият проток.“

Идеше му да вие от ярост. „Аллах да го убие шаха, който не пожела да слуша, да почака и нямаше здравия разум да потуши един малък бунт, вдъхновен от моллите, има-няма преди двадесетина години, и не изпрати аятолах Хомейни на оня свят, както го посъветвах, и по този начин ни изложи на опасност — царска или съветска Русия, именно тя е нашият истински враг.

А бяхме толкова близки. САЩ се хранеха от ръцете ни, умилкваха ни се и ни натрапваха най-новите си оръжия, умоляваха ни да бъдем полицията в Залива, като властваме над подлите араби, за да завладеем петролните им залежи и да подчиним корумпираните им гадни сунитски шейхства от Саудитска Арабия до Оман. Можехме да превземем Кувейт за един ден, Ирак за седмица, а саудитските шейхове и шейховете на емиратите щяха да избягат в пустинята и да се молят за милост! Можехме да получим каквато си искаме техника, всякакви кораби, самолети, танкове и оръжия, че дори и атомна бомба, о, Господи! Можехме да я създадем с помощта на реакторите, които ни изградиха германците!

Толкова сме близо до изпълнението на волята на Аллаха, ние, шиитите на Иран, с нашия супер ум, древна история, петрол и господстващо положение в пролива, че това в крайна сметка трябва да постави на колене народите до Червено море и Индийския океан. Толкова сме близо до завладяването на Ерусалим и Мека, до поемането на контрола върху нея — Свещеното място на Свещените земи!

Толкова сме близо до това, да бъдем първи в света, както ни се полага по право, а сега всичко е объркано и трябва да започваме отначало, и пак да надхитряме сатанинските варвари от Север — и всичкото това само заради един-единствен човек…“

„Иншаллах“ — помисли си той и това понамали гнева му. Въпреки това, ако Мжитрик не беше в салона, той щеше да държи гръмки речи, да беснее и да набие някого, независимо кого. Обаче този човек беше тук и трябваше да се оправя с него, затова ханът овладя гнева си и се замисли върху следващия си ход. Взе с пръсти последното парче халва и го лапна.

— Ще ли ти се да се ожениш за Азадех, Пьотър?

— А на теб ще ли ти се да си имаш зет, по-възрастен от теб? — каза мъжът с неодобрителна усмивка.

— Ако е такава волята на Аллаха — отговори Абдула хан и вътрешно се усмихна, защото видя как за миг очите на мъжа светнаха. „Значи така — помисли си той, — видя я и я пожела веднага. Ако наистина ти я дам, когато се отървем от финландското чудовище, какво ще ми осигури това? Много неща! Ти си добра партия за женитба, силен си, това би било мъдро от политическа гледна точка, а и би могъл да й налееш ум в главата и да се държиш с нея както заслужава, а не като финландеца, който само й се умилква. Ти би могъл да бъдеш средството за отмъщение срещу нея. Да, преимуществата са много…“