Джеймс Клавел - Вихрушка

— Докторе, дай ми само аспирин или кодеин, каквото имаш — изпъшка Затаки.

— Не е ли по-добре да ми позволите да ви прегледам и тога…

— Никакъв преглед! — изрева Затаки. — Знам какво ми е. САВАК и затворът ме докараха до това състояние…

По-късно, след като кодеинът беше намалил болката донякъде, Затаки разправи на Старк, че преди около година и половина го арестували по обвинение в пропаганда срещу шаха. Тогава работел като журналист в един от вестниците, издавани в Абадан. Прекарал осем месеца в затвора и бил освободен веднага след опожаряването на града. Не разправи на Старк какво му се беше случило в затвора.

— Такава е била волята на Аллаха, пилоте — рече той горчиво. — Но оттогава благодаря на Всевишния всеки ден за това, че ми е подарил още един ден живот, за да мога да смачкам още хора на САВАК и на шаха, лакейската му полиция и войска заедно с всеки и всички, които служеха на неговата тирания. Едно време и аз го поддържах, та нали той плати обучението ми тук и в Англия! Обаче той е виновен за съществуването на САВАК! Той трябва да плати за това. Тази част от отмъщението ми си е лично моя работа — още не съм започнал да мъстя за жена ми и децата, които бяха убити при опожаряването на Абадан.

Старк не загуби присъствие на духа. Как, защо и кой беше извършил палежа, причинил смъртта на близо петстотин души, така и не можа да се разбере.

Той наблюдаваше как Затаки бавно и старателно проверява редицата пътници, очакващи полета, не знаеше още колко са с нередовни документи. Всички бяха напрегнати и посърнали. Скоро идваше редът на Търнър, а той непременно трябваше да замине. Доктор Нът беше казал, че е най-добре да го прегледат в Ал Шаргаз или Дубай веднага щом е възможно. Там имаше отлични болници.

— Сигурен съм, че е добре, но засега е най-целесъобразно да не си преуморява очите и да ги остави в покой. Още нещо, Дюк, за Бога, стой настрана от Затаки и предупреди за същото и останалите. Той е на ръба на истериката и ако изпадне в криза, един Господ знае какво може да се случи.

— Какво му е?

— Нямам представа от медицинска гледна точка. Но психически е много опасен. Бих казал, че е маниакално депресивен, определено е параноиден, вероятно вследствие на това, което е преживял в затвора. Разправял ли ти е какво са го правили там?

— Не. Изобщо нищо не ми е казвал.

— Ако зависеше от мен, бих препоръчал да му се дават успокоителни и около него да няма абсолютно никакви огнестрелни оръжия.

„Много мило — помисли си безпомощно Старк, — а как, по дяволите, да организирам всичко това? Добре, че поне Джени и Мануела са вече на борда на самолета и скоро ще бъдат в Ал Шаргаз, където е рай в сравне…“ Предупредителен вик прекъсна размишленията му.

Иззад главната кула изскочиха Хусаин и други Зелени ленти. Изглеждаха враждебно настроени.

Затаки моментално забрави за пътниците, свали автоматичната карабина от рамото си и като я държеше с едната ръка, се придвижи между Хусаин и самолета. От двете му страни застанаха по един от неговите хора, а останалите заеха отбранителни позиции близо до самолета, за да го прикриват.

— Кучета мръсни! — обади се някой. — Какво става пък сега?

— Ако стане напечено, залягайте — нареди Еър.

— Капитане — прошепна развълнувано Робъртс, — аз непременно трябва да се кача на самолета, момиченцето ми е много болно, не можете ли да ми помогнете?

— Ще се опитам.

Затаки гледаше Хусаин с омраза. Преди два дни той отиде в Исфахан, където бе поканен да участвува в заседанието на техния таен комитет. Всичките единадесет членове бяха аятоласи и молли и тогава той за първи път видя действителното лице на революцията, за чиято победа толкова много се беше борил и страдал: „Неверниците ще бъдат смазани и предадени на забвение. Ще действат само революционни трибунали. Присъдите ще се издават бързо и ще са окончателни без право на обжалване…“

Моллите бяха толкова уверени в себе си, толкова убедени в свещеното си право да управляват и раздават правосъдие, колкото в правото само те да тълкуват и проповядват Корана и Шарията… Затаки беше достатъчно предпазлив, за да не споделя с никого ужаса си и това, което мислеше, но сега разбра, че пак са го предали.

— Какво искаш, молла? — изръмжа той. Последната дума прозвуча като проклятие.

— Първо искам да знаеш, че тук нямаш никаква власт. За това, което вършиш в Абадан, отговарят аятоласите на Абадан, но ти нямаш никаква власт в тази база, нито върху този самолет.