Джеймс Клавел - Вихрушка

Рано тази сутрин Макайвър се обади от Техеран по радиостанцията и съобщи на Старк, че имат разрешение 125 да се отбие в Ковис, при условие че ще откара резервни части и ще вземе оттам още трима пътници. След дълги препирни Чангиз и Есвандиари дадоха съгласието си, но едва след като Старк повдигна въпроса в присъствието на Затаки.

— Вие знаете, че отдавна трябваше да направим смяна на екипажите. Един от нашите хеликоптери 212 чака за резервни части, а два 206 са готови за контролна проверка, която е задължителна на всеки хиляда и петстотин летателни часа. Ръцете ми са вързани, ако не получа резервни части и екипажи, и вие ще отговаряте пред аятолах Хомейни, а не аз.

Колата спря до 125, чиито двигатели затихваха. Вратата още не беше отворена и той можа да види как Джон Хог наднича от пилотската кабина. Самолетът беше заобиколен от камиони, Зелени ленти с автомати възбудено сновяха около него.

Затаки се опита да ги надвика и като изгуби всякаква надежда, изстреля един откос във въздуха.

— Махайте се всички от машината! — заповяда той. — В името на Аллаха и Пророка само моите хора могат да го претърсват. Хайде, изчезвайте!

Зелените ленти се отдръпнаха с неохота.

— Пилоте, кажи им бързо да отварят вратата и всички моментално да слязат, преди да съм си променил решението!

Старк показа на Хог свит юмрук с изправен нагоре палец. След секунда вторият пилот отвори вратата и спусна стълбата. Затаки тутакси се изкатери по нея с насочен автомат.

— Ваше превъзходителство, недейте така, няма нужда — обърна се към него Старк. — Хайде всички бързо навън!

Пътниците бяха осем — четирима пилоти, трима инженери и Джени Макайвър.

— Боже мой, Джени! Изобщо не съм те очаквал.

— Здравей, Дюк. Дънкан реши, че е най-добре… а, впрочем няма значение. Мануела смята ли да пъту… — Тя забеляза жена му и изтича към нея. Прегърнаха се и Старк видя, че Джени всъщност вече е възрастна жена.

Той влезе след Затаки в празния нисък салон, в който бяха закрепени допълнителни седалки. В дъното, близо до тоалетната, имаше няколко касетки.

— Това са резервните части и двигателят, които ви трябват — извика Джони Хог от пилотското място, като им подаваше митническата декларация. — Здравей, Дюк!

Затаки взе листа и щракна с пръсти към Хог:

— Изчезвай.

— Извинете, но аз отговарям за тази машина — отговори Хог.

— Друг път. Слизай.

— Джони, просто стани — каза Сгарк. — Той иска да види дали няма скрити пушки. Ваше превъзходителство, ще бъде по-безопасно, ако разрешите на пилота да остане на мястото си. Аз гарантирам за него.

— Изчезвай.

Джон Хог с неохота се измъкна от малката пилотска кабина. Затаки сръчно претърси страничните му джобове и му махна да седне обратно, след което внимателно провери кабината.

— Това ли са резервните части, които ви трябват?

— Да — отговори Старк и вежливо му направи място на площадката.

Затаки извика на част от хората си да свалят касетките на пистата. Те ги разтовариха доста небрежно — блъскаха ги в рамката на вратата и стъпалата, пилотите се мръщеха. Затаки претършува старателно самолета, но не намери нищо, което да го ядоса. С изключение на бутилката вино с лед и алкохолните напитки в шкафчето.

— Вече никакво пиене в Иран! Край! Конфискувам всичко.

Накара хората си да разбият бутилките на пистата и нареди да отворят касетките. Вътре намериха един реактивен двигател и много резервни части — всичко отговаряше на вписаното в митническата декларация. Старк наблюдаваше претърсването от вратата на кабината, като се опитваше да остане незабелязан.

— Кои са пътниците? — попита Затаки. Вторият пилот му подаде списъка с имената. Най-отгоре беше парафирано на английски и фарси: „Временно излишни пилоти и инженери, подлежащи отдавна на освобождаване и смяна с нови“. Той започна да го изучава, след това и тях.

— Дюк — обади се предпазливо Хог от пилотската кабина, — нося малко пари за теб и писмо от Макайвър. В безопасност ли сме?

— За момента да.

— Те са в двата плика в джоба на куртката ми, която е на закачалката. Мак каза, че писмото е лично.

Старк ги намери и ги напъха във вътрешния джоб на канадката си.

— Какво става в Техеран? — залита той тихо. — На летището е лудница, хиляди хора се опитват да се качат на трите или четирите самолета, които засега имат разрешение да летят — прошепна бързо Хог, — а има най-малко шест „Джъмбо“, които чакат разрешение за излитане. Аз, такова, прередих опашката, наврях се, без да имам разрешение за излитане, извиних се, че не съм знаел, че нямам разрешение за полет, грабнах си хората и офейкахме. Не можах да си поприказвам с Макайвър. Беше заобиколен от революционери, които ги сърбяха ръцете да стрелят, и един-двама дърти молли, но изглеждаше спокоен, както и Петикин, Ногър и останалите. На база съм в Ал Шаргаз поне за една седмица, за да мога да летя като совалка, както аз си знам.