Джеймс Клавел - Вихрушка

Ал Шаргаз беше близо до Дубай, където бе разположен щабът на C-Г за тази страна на Персийския залив.

— Имаме разрешение от РВД — Техеран да докараме резервни части и екипажи като тези, които възнамеряваме да изведем от страната — по всяка вероятност те, изглежда, ще ни задържат на принципа „човек за човек“. Извежданията са с полети, определени за всяка събота и сряда. — Той спря, за да си поеме дъх. — Мак поръча да измислиш някаква причина за идванията ми тук от време на време. Аз ще бъда един вид куриер между него и Анди Гавалан, докато обстановката се нормализира…

— Внимавай — прекъсна го Старк, като прикри устата си с ръка. Забеляза, че Затаки хвърля подозрителни погледи към самолета. Беше го наблюдавал как преглежда документите на пътниците. Видя, че Затаки му махна с ръка, и слезе на пистата.

— Да, ваше превъзходителство?

— Този човек няма разрешение за напускане на страната.

Ставаше дума за Робъртс, един от механиците, човек на средна възраст и с много голям опит. Безпокойството беше набраздило и без това набръчканото му лице.

— Капитан Старк, обясних му, че не можах да получа разрешение, емиграционната служба продължава да е затворена и просто не знаем какво да правим. От Техеран ни пуснаха без проблеми.

Старк погледна документа. Срокът му беше изтекъл само преди четири дни.

— Моля да направите изключение този път, ваше превъзходителство. Вярно е, че емиграционната служ…

— Няма ли редовно разрешение за напускане на страната, няма да напусне. Остава!

Робъртс пребледня:

— Но от Техеран ме пуснаха и аз трябва да се върна в Лон…

Затаки го сграбчи за канадката, измъкна го от строя и го блъсна на земята. Вбесен, Робъртс бавно се изправи.

— За Бога, имам разрешение и… — Той млъкна. Един от Зелените ленти беше опрял дулото на карабината си в гърдите му, друг — в гърба му; и двамата бяха готови да натиснат спусъците.

— Почакай в джипа, Робъртс. Дявол да го вземе, отивай при джипа! — нареди Старк.

Единият от Зелените ленти грубо избута механика натам. Старк се опитваше да прикрие собственото си безпокойство: Джон Тайрър и Мануела също нямаха редовни документи за напускане на страната.

— Който няма разрешение, не може да напусне страната! — повтори злобно Затаки и пое документите на следващия.

Следващата поред бе Джени. Беше уплашена и изпитваше омраза към Затаки, насилието и атмосферата на страх около нея. Стана й мъчно за Робъртс, който наистина трябваше да се върне в Англия — едното му дете беше сериозно болно, опасяваха се, че е детски паралич, а пък с тези нередовни пощи, телефони и телекси… Джени наблюдаваше как Затаки бавно разлиства и проверява документите на пилота пред нея. „Мръсно копеле! — помисли си тя. — Трябва да се кача в самолета, та каквото ще да стане. Как ми се иска да си заминем всички, цялото семейство. Горкият Дънкан, като остане сам, съвсем ще се запусне, няма да се храни както трябва и язвата му отново ще се обади.“

— И моето разрешително за напускане на страната не е подновено — каза тя, като се опита да изглежда смирена и пусна няколко сълзи.

— И моето — обади се Мануела с тих глас. Затаки ги изгледа и се поколеба.

— За жените няма значение, само мъжете носят отговорност. Вие двете можете да напуснете страната. Този път. Качвайте се в самолета.

— Може ли и господин Робъртс да дойде с нас? — попита Джени и посочи механика. — Той наистина е…

— Качвайте се на самолета! — изрева Затаки в пристъп на маниакална ярост и лицето му почервеня. Двете жени изхвърчаха нагоре по стълбата, всички за момент се стъписаха, дори Зелените ленти се поразмърдаха уплашено.

— Ваше превъзходителство, вие бяхте, прав — проговори Старк на фарси. Мъчеше се да изглежда спокоен. — Жените не бива да спорят.

Той млъкна и всички затаиха дъх. Черните очи на Затаки го пронизваха. Но Старк отвърна спокойно на погледа му. Затаки кимна и продължи навъсено да проверява документите.

Вчера се беше върнал от Исфахан и Есвандиари бе разрешил полет за утре следобед, за да го откара отново в Бандар-е Делам. „Колкото по-скоро, толкова по-добре“ — помисли си мрачно Старк.

Въпреки всичко той съжаляваше Затаки. Снощи го беше открил подпрян на един хеликоптер, стиснал слепоочията си с ръце, за да облекчи силната болка, която го мъчеше.

— Какво има, ага?

— Главата ми — ще се пръсне!

Старк успя да го убеди да се отбие при доктор Нът и дискретно го заведе в лекарското бунгало.