Джеймс Клавел - Вихрушка

— Няма начин!

— Моля ви… умолявам ви, Затаки е полудял, ще ме у…

Вазари се обърна панически, защото на вратата отново се появи един от Зелените ленти. Старк мина покрай него, слезе по стълбите и стъпи на пистата, като прикриваше безпокойството си. Фреди Еър го чакаше зад волана на джипа заедно с Мануела, един от неговите британски пилоти и Джон Тайрър, който беше с превързани очи. Мануела носеше широки панталони, дълго палто и косата й бе прибрана под пилотската фуражка.

— Карай след нас, Фреди — рече Старк и седна на задната седалка до Затаки. Есвандиари натисна съединителя и набра скорост, за да посрещне 125, който в момента излизаше от главната писта. Около него кръжаха камиони със Зелени ленти и двама мотоциклетисти.

— Тия са луди! — измърмори Старк.

Затаки се засмя и белите му зъби блеснаха.

— Пилоте, това са ентусиасти, а не луди.

— Щом такава е волята на Аллаха.

Затаки го изгледа вече сериозно и каза:

— Говориш езика ни, чел си Корана и познаваш нравите ни. Време е да произнесеш Шахадата пред двама свидетели и да станеш мюсюлманин. За мен ще е чест да бъда единият от тях.

— Също и за мен — побърза да добави Есвандиари.

И той искаше да помогне за спасението на една душа, макар и не поради същите причини: „Иран Ойл“ щеше да има нужда от висококвалифицирани пилоти за придвижването на готовата продукция, докато иранските кадри са в процес на обучение, така че Старк би могъл да бъде сред тях, особено ако стане мюсюлманин.

— За мен също ще бъде чест да стана свидетел.

— Благодаря ви — отговори им Старк на фарси.

Мисълта да приеме исляма го беше спохождала през изминалите години. Отдавна, когато в Иран бе спокойно и работата му се състоеше в това да прави колкото може повече полети, да се грижи за хората си и да се смее заедно с Мануела и децата… Нима това беше само преди половин година? Веднъж подхвърли на жена си:

— Знаеш ли, Мануела, в исляма има толкова положителни неща.

— Да не би да ти харесва да си имаш четири жени, скъпи? — закачливо го попита тя и той моментално се стегна.

— Не се занасяй, Мануела, сериозно ти говоря. В исляма има много ценни неща.

— За мъжете, но не и за жените. Не се ли казва в Корана: „А правоверните — между другото, все мъже — ще се излежават на копринени дивани, където ще бъдат хуриите, недокоснати нито от човек, нито от джин.“ Конроу, миличък, ей това никога не мога да го разбера, защо трябва да има вечни девственици? Има ли някакъв смисъл за мъжете? А жените получават ли същото — младост й толкова млади разгонени мъже, колкото искат?

— Ще ме изслушаш ли, за Бога? Искам да ти кажа, че ако живееше в пустинята, някъде дълбоко в Саудитската пустиня или Сахара… я си спомни, когато бяхме в Кувейт и веднъж излязохме навън само двамата. Отидохме в пустинята, звездите бяха колкото стриди и тишината беше толкова огромна, нощта така чиста и безгранична, а ние толкова дребни — спомняш ли си колко запленени бяхме от Безкрая? Припомни си какво ти казах: как разбирам, че ако си номад, роден в шатра, сигурно би могъл да бъдеш завладян от исляма.

— Да, вярно, но аз пък ти отговорих, че не сме се раждали в никаква идиотска шатра.

Той се усмихна при спомена как я прегърна и целуна и как после се любиха, как проникваха един в друг и сливаха телата и душите си под звездите… Мина доста време, докато продължи мисълта си:

— Имам предвид истинското учение на Мохамед, имам предвид как така при толкова пространство, което е ужасяващо с необятността си, непременно изпитваш вътрешна необходимост от сигурно убежище и ето че ислямът може да бъде такова — имам предвид оригиналното учение, а не тесногръдите, изкривени интерпретации на фанатиците.

— Ама, разбира се, скъпи — отвърна тя с най-сладкия си глас, — само че ние никога не сме и няма да живеем в пустиня, а ти си Конроу „Дюк“ Старк, пилот на хеликоптер, и в момента, в който започнеш да си ги представяш тези четири съпруги, аз и децата изчезваме и дори Тексас ще ти се види тесен, и няма да можеш да се измъкнеш от гнева на Мануела Розита Санта де Куеляр Перес, скъпо мое сладко агънце…

Старк забеляза, че Затаки го наблюдава, и пое дълбоко въздух, примесен с острата миризма на бензин, сняг и зима.

— Може би някой ден ще приема истинската вяра — каза той на Затаки и Есвандиари. — Сигурно ще го направя, но когато Аллах каже, а не аз.

— Дано Аллах каже по-скоро.

Конроу съсредоточи вниманието си върху паркирането на 125 и Мануела, която днес трябваше да замине. Трудно, дяволски трудно е за нея да отпътува сега, но няма как.