Джеймс Клавел - Вихрушка

— Благодаря ти.

— Благодари на Аллаха.

— О, да, разбира се, че благодаря на Аллаха.

Той обу ботушите си и метна автомата на рамо.

— Тате, може ли и аз да дойда? — попита Али с тънкия си писклив гласец. — И аз искам да върша делото на Аллах.

— Разбира се, тръгвай с мен.

Фатима затвори вратата след тях и приседна на пейката. Стомахът й къркореше от глад, чувствуваше гадене и слабост и беше твърде отпаднала, за да изпъди мухите, който я кацаха по лицето. Беше бременна в осмия месец. Акушерката й бе казала, че този път всичко ще протече по-трудно, защото бебето е в неправилно положение. Тя се разплака, като си спомни разкъсващите болки и мъки при последното раждане, при това преди него и при всичките останали.

— Не се тревожи — съветваше я старата акушерка. — Ти си в ръцете на Аллаха. Сложи си малко пресен камилски тор на корема и болката ще премине. Дълг на жената е да ражда деца, а ти си още млада.

„Млада? Та аз съм на двадесет и две години и съм стара, толкова стара. Знам, че е така, и знам защо. Имам достатъчно ум и разум — дори мога да си напиша името — и ми е ясно, че можем да сме по-добре, както и имамът разбира това, стига да изгоним чужденците и да изтръгнем тяхното зло. Имамът, Аллах да го пази, е мъдър и разговаря с Аллаха, само на него се подчинява. Всевишният знае, че жените не са робини, които могат да бъдат обиждани и върнати обратно в дните на Пророка, както искат някои фанатици. Имамът ще ни защитава от екстремистите и няма да им позволи да отменят Закона за семействата на шаха, според който и жените имат право да гласуват и са защитени от развод по бързата процедура. Той няма да допусне да ни бъдат отнети правата и свободите, нито правото на избор да носим фередже или не, това никога няма да стане, като види колко силно се противопоставяме. Не може да стане, докато сме непоколебими. По цялата земя.“

Фатима избърса, сълзите си и при мисълта за планираните демонстрации след три дни й стана радостно, а и болката малко попремина — „Да, ние жените ще излезем по улиците на Ковис и с гордост ще подкрепим нашите сестри от Техеран, Кум и Исфахан. Разбира се аз ще съм с фередже, както съм решила, заради Хусаин. Колко прекрасно е да можеш да подкрепиш и жените и революцията.“

Никой не можеше да каже по какви пътища из цял Иран се бяха разпространили сведенията за предвидените демонстрации в Техеран. Всички жени знаеха. Всички, дори и тези, които не смееха да си го признаят, одобряваха проявата и бяха решили да бъдат смели и единни.

Военновъздушната база: 10,20 сутринта.

Старк стоеше в кулата за управление на полетите и наблюдаваше как 125 се приближи и кацна. При него бяха и Затаки, и Есвандиари с двама от Зелените ленти. Затаки сега беше гладко избръснат.

— Завийте надясно в края на пистата, Ехо Танго Лима Лима — нареди гърлено сержант Вазари, младият ръководител на въздушното движение, обучен във военновъздушните сили на САЩ. Вместо спретнатата си униформа носеше груби цивилни дрехи. Лицето му беше покрито с множество рани, липсваха му три зъба, а ушите му бяха подути от публичния побой, който Затаки му беше нанесъл. Носът му беше разбит и не можеше да диша през него. — Паркирайте пред централната кула на базата.

— Прието — прозвуча гласът на Джони Хог от високоговорителя. — Повтарям, имаме разрешение да вземем трима пътници, да доставим незабавно искани резервни части и веднага да отлетим обратно за Ал Шаргаз. Моля, потвърдете!

Вазари уплашено се обърна към Затаки:

— Ваше превъзходителство, моля за извинение, но не знам какво да отговоря?

— Я мълчи, червей такъв — сопна му се Затаки и взе късата си автоматична карабина. После се обърна към Старк.

— Кажи на твоя пилот да паркира, да спре двигателите и да свали всички от машината на пистата. Самолетът ще бъде претърсен и ако му разреша, ще продължи полета си, а ако не — няма да го продължи. Хайде тръгвай с мен ти също — обърна се той към Есвандиари и излезе.

Старк изпълни заповедта, обърна се, за да тръгне след Затаки, и за секунда остана насаме с младия сержант. Вазари го хвана за ръката и му прошепна развълнувано:

— В името на Аллаха, помогни ми да се кача на самолета, капитане, готов съм на всичко, на всичко…

— Не мога. Невъзможно е — отговори Старк и го съжали. Преди два дни Затаки строи всички на плаца и преби до безсъзнание младия сержант заради престъпления против революцията, свести го, накара го да яде боклуци и отново го преби до несвяст. Само на Мануела и на много болните разрешиха да не присъстват.