Джеймс Клавел - Вихрушка

— Вие ли командвате тук?

— Да, временно.

— Какъв сте по националност?

— Англичанин. Ама защо, по дяво…

— Има ли тук някакви американци?

— Доколкото ми е известно — няма — отговори веднага Скот с безизразно лице. Надяваше се да не са питали същото Назири, който знаеше, че Родригес, механикът, беше американец с фалшива английска карта за самоличност. Иранецът преведе, без да се колебае. Един от Зелените ленти записваше отговорите.

— Колко пилоти има тук?

— В момента аз съм единственият.

— Къде са останалите, кои са те и какви са по националност?

— Нашият старши пилот, капитан Локхарт, е от Канада и в момента е в Техеран. Доколкото знам, изпълнява чартърен полет от Техеран и се очаква да се върне днес. Другият, вторият по старшинство, капитан Сесон, е французин и трябваше да извърши спешен чартърен полет до Техеран за „Иран Ойл“ днес.

Водачът го изгледа изпитателно:

— Защо спешно?

— В сондаж „Роза“ има готовност за регистриране на нов сондажен кладенец.

Той изчака, докато Назири обясни какво означава това и че петролните сондажници се нуждаят от спешната помощ на специалистите на „Шлумбергер“, базирани сега в Техеран. Тази сутрин Жан-Люк се беше обадил на районния ръководител на въздушното движение в Шираз с надежда да получи разрешение за полет до Техеран. За негово учудване и радост РВД на Шираз незабавно разреши излитане.

— Имамът е решил добивът на петрол да започне — отговориха оттам. — И то в най-скоро време.

Само след няколко минути Жан-Люк излетя. Скот Гавалан се усмихна наум, защото знаеше действителната причина, поради която Жан-Люк направи три кълба напред от радост в кабината на 206 — сега щеше да може да се промъкне при Саяда, очакваше го толкова отдавна. Скот я видя веднъж.

— Тя има ли сестра? — попита тогава с надежда.

Водачът слушаше Назири с нетърпение, после го прекъсна. Назири премигна.

— Алисадър казва, че за в бъдеще всички полети ще се разрешават от него или от този човек. — Назири посочи младия член на Зелените ленти, който записваше, отговорите на Скот. — В бъдеще на всичките полети ще има по един техен човек на борда. Никакви излитания вече без предварително разрешение. След час ще го закараш заедно с хората му на обиколка по всичките сонди в района.

— Обясни, му, че това е невъзможно — трябва да доставим още тръби и цимент на сондаж „Роза“. В противен случай, когато Жан-Люк се върне утре, те няма да бъдат готови.

Назири се впусна в обяснения. Водачът грубо го прекъсна и стана.

— Кажи на неверника пилот да бъде готов след един час и тогава… я по-добре да идва с нас в селото, там ще мога да го държа под око. И ти тръгвай с нас. И му кажи да е послушен, защото въпреки че имамът иска добивът на петрол да започне бързо, всички хора в Иран се подчиняват на ислямските закони, независимо дали са иранци, или не. Тук не ни трябват чужденци. — Той хвърли поглед към Ничак хан и заповяда: — Хайде в селото!

И тръгна да излиза.

Ничак хан почервеня и го последва заедно с моллата.

— Капитане, трябва да отидем с него в селото — обърна се към него Назири.

— Защо?

— Ами ти си единственият пилот и познаваш добре околностите — отговори Назири. И той се чудеше за истинската причина.

Беше много уплашен. Не беше постъпвало никакво предупреждение за предстоящи промени, нито пък в селото знаеха, че пътят е отворен, след последния снеговалеж. Обаче тази сутрин пристигна камионът с дванадесетте Зелени ленти. Водачът им веднага връчи лист хартия, подписан от Революционния комитет на Шарпур, с който на пристигналите се даваше правото да управляват Яздек и „всички хеликоптери в района заедно с добива на петрол и инсталациите“. Когато по искане на Ничак хан Назири заяви, че ще протестира по радиостанцията пред „Иран Ойл“, един от Зелените ленти се нахвърли да го бие. Водачът го спря, но нито се извини, нито пък показа, че уважава каландара на този район на Кашкай. Назири се уплаши още повече, искаше му се да си е в Шарпур при жената и децата. Аллах да ги прокълне всичките комитети, фанатици и чужденци, заедно с Големия американски сатана, защото те са причината за всички беди.

— Я… я по-добре да тръгваме — разбърза се той.

Излязоха. Другите вече се бяха отдалечили по пътеката към селото. Докато минаваше покрай хангара, Скот забеляза шестимата си механици, събрани наедно място под зоркия поглед на въоръжен пазач. Скот се ужаси — иранецът пушеше. Той усети, че нещо го преряза. Навсякъде имаше надписи на фарси и английски: „Пушенето забранено — опасно за живота!“ В единия край вторият им хеликоптер 212 беше в последните етапи на контролната проверка, която се правеше на всеки хиляда и петстотин летателни часа, но без двата 206, които оформяха настоящия им състав от машини, хангарът изглеждаше празен и изоставен.