Джеймс Клавел - Вихрушка

— Капитане, трябва да седнеш ей там — каза Назири и посочи един стол в дъното на ниската, пълна с хора стая. Алисадър и четиримата от Зелените ленти се бяха разположили на масата, където обикновено седеше учителят. Пред тях седяха Ничак хан и моллата, наобиколени от селяни.

— Какво става тук?

— Има такова… събрание.

Скот видя, че Назири го хваща страх, и се запита какво би направил той самият, ако Зелените ленти започнат да го бият. „Би трябвало да имам черен пояс по карате или да съм боксьор, за да се справя“ — помисли си той с досада, докато се мъчеше да разбере леещия се фарси от устата на водача.

— Какво казва той, ага? — прошепна Скот на Назири. — Ами… той… той казва на Ничак хан как ще бъде управлявано селото за в бъдеще. Моля ти се, изчакай, после ще ти обясня — отвърна Назири и се отмести.

След малко тирадата спря. Всички очи се обърнаха към Ничак хан. Той бавно се изправи. Беше сериозен, каза само няколко думи — дори Скот ги разбра:

— Яздек ще си остане кашкайски.

Той обърна гръб на масата и тръгна да си върви, последван от моллата.

Водачът ядосано излая нещо на двама от Зелените ленти и те му преградиха пътя. Ничак хан ги разбута, но го сграбчиха други, напрежението рязко се увеличи и Скот видя как един селянин незабелязано се измъква от стаята. Зелените ленти, които държаха Ничак хан, го обърнаха с лице към Алисадър, останалите четирима скочиха и яростно се развикаха. Никой не докосна стария молла. Той вдигна ръка и започна да говори, но Алисадър го заглуши с крясъци и сред селяните се разнесе глух ропот. Ничак хан не се съпротивляваше на хората, които го държаха, само изгледа Алисадър и Скот почувства омразата му като физически удар.

Водачът произнесе високопарна тирада пред всички селяни, след което посочи обвиняващо Ничак хан и още веднъж му заповяда, да се подчини, но той пак отказа и изрече тихо:

— Яздек е в Кашкай и ще си остане кашкайски.

Алисадър седна, другите четирима също. Той пак посочи с пръст Ничак хан и каза нещо. Селяните ахнаха слисани. Четиримата до водача кимнаха в знак на съгласие. После Алисадър изрече само една дума, която изсъска в тишината като коса:

— Смърт!

Стана и излезе, последван от селяните и Зелените ленти, които носеха Ничак хан за ръцете и краката. В суматохата бяха забравили за Скот и той се сви, за да не го забележат. Остана сам.

Навън Зелените ленти завлякоха Ничак хан до стената на джамията и го изправиха там. Сега на площада нямаше никакви селяни. Тези, които излизаха от училището, също бързаха да изчезнат. С изключение на моллата. Той бавно се приближи до Ничак хан и застана до него с лице към Зелените отряди, които приготвяха пушките си. По нареждане на Алисадър двама от тях издърпаха стареца настрана. Ничак хан чакаше мълчаливо и с достойнство, погледна ги и се изплю в снега.

Изневиделица тресна изстрел от карабина. Алисадър беше мъртъв още преди да се свлече на земята. Настъпи внезапна тишина. Зелените ленти панически се защураха, после се вкамениха. Някакъв глас извика:

— Аллах акбар! Хвърлете оръжието!

Никой не помръдна. Един от екзекуторския взвод рязко насочи пушката си към Ничак хан, но падна мъртъв, преди да успее да натисне спусъка.

— Аллах акбар! Хвърлете пушките!

Един от Зелените ленти пусна своята и тя издрънча на земята. Веднага го последва друг, трети се втурна към камиона, но падна мъртъв, преди да измине и десет метра. Сега вече всички хвърлиха пушките на земята и застинаха по местата си.

Вратата на къщата на Ничак хан се отвори и се показа жена му с насочена карабина, следвана от младеж, също с оръжие. Тя тръгна към тях, лицето й пламтеше от гордост. Беше десет години по-млада от мъжа си. Из площада се чуваше само дрънкането на обеците и верижките й, придружено от шумоленето на дългите й светлокафяви и червени поли.

Присвитите очи върху скулестото лице на Ничак хан още повече се свиха и в ъгълчетата им се появиха бръчици, но той не й каза нищо, само изгледа осмината Зелени ленти, които бяха останали живи. Погледът му беше безмилостен. Един от тях посегна към пушката си, но жената, го простреля в стомаха, той извика и се сгърчи на снега. Тя го остави да вие, след това стреля втори път и той млъкна завинаги. Оставаха още седем.

Ничак хан едва забележимо се усмихваше. Възрастните мъже и жени от селото започнаха да излизат от колибите и къщите и да се трупат на площада. Всички бяха въоръжени. Той насочи вниманието си към седмината.