Джеймс Клавел - Вихрушка

— А къде е този Армстронг?

— О, мислех, че вече е на борда…

— На борда е само екипажът! — ядосано отвърна Техрани, но всъщност беше доволен. Тези очила бяха направо дар Божи, а пилотът му обеща резервен чифт следващата седмица, плюс едни специално за четене. Такава е волята на Аллаха, той е вселил в главата на пилота това толкова примамливо предложение! Да пребъде Неговото име! — Самолетът трябва веднага да излети! — повтори той, все така строг и външно недостъпен.

— Армстронг е изключително точен човек, ваше превъзходителство — замислено каза Гавалан. Нито той, нито Макайвър имаха някаква вест от англичанина. Снощи не се появи въпреки обещанието си. Сутринта Толбът само сви рамене и каза, че Армстронг имал работа, но да не се безпокоят — щял да бъде на летището навреме. — Може би ни чака в офиса — добави Гавалан.

— Там няма външни хора! — сопна се моллата. — Самолетът трябва да излети незабавно, няма да чакам никого!

— Много добре — кимна Гавалан. — Такава е волята Божия. Между другото, ще ни трябва разрешение за кацане на 125 в събота, освен това за чартър на един 206 за утре до Табриз.

— Полет 125 може… може да се върне, но никакви чартъри!

— Но, ваше превъзходителство…

— Не! — твърдо повтори моллата, съзнаващ, че въоръжените въстаници наоколо следят разговора с неприкрит интерес. После нареди на камионите, блокиращи пистата, да се изтеглят, погледна слязлата от колата Джени и одобрително кимна с глава. Гавалан и Макайвър с изненада видяха, че тя беше прибрала косата си под плътен шал, а палтото й беше толкова дълго, че спокойно можеше да мине за мюсюлманска галабия. — Моля, качете се на борда! — галантно се поклони моллата.

— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се в отговор тя, после пристъпи към малката реч, която цяла сутрин беше готвила с помощта на речника. — С ваше разрешение искам да остана. Съпругът ми не е съвсем наред с главата и не може да взема, надявам се, временно, правилни решения. Човек е вашата интелигентност несъмнено ще разбере състоянието, в което се намирам — една съпруга не трябва да се противопоставя на волята на мъжа си, но в Светата книга пише, че дори самият Пророк е имал нужда от грижи!

— Това е истина — кимна моллата и хвърли замислен поглед към Макайвър, който объркано го гледаше, без да разбира нито дума. — Останете щом желаете…

— Благодаря, ваше превъзходителство — поклони се още веднъж Джени. — Благословена да е вашата мъдрост! — После, с мъка прикривайки тържеството си, тя се извърна към Макайвър: — Дънкан, молла Техрани казва да остана тук! — Без да чака недоумението от очите на съпруга й да изчезне, тя добави: — Ще те чакам в колата!

Но той стигна вратичката преди нея.

— Или се качващ на борда на това проклето хвърчило, или ще те кача насила! — изрева извън себе си Макайвър.

— Не ставай глупав, Дънкан — ледено го изгледа тя. — И не викай, защото това вреди на кръвното ти! — Забеляза, че Гавалан се приближава към тях, и изгуби част от самоувереността си. Наоколо имаше само мръсен сняг, оловно небе и дрипави хлапаци, които с интерес ги наблюдаваха. — Знаеш колко много обичам този град — весело добави тя. — Как бих могла да го напусна?

— Или ще заминеш, или ще те вземат дяволите! — изрева Макайвър и тя си помисли, че може би е прекалила.

— Ще замина само с теб! — твърдо рече Джени. — И то веднага! Анди, кажи на този господин… Ох, зная, че можете да ме натикате насила в този проклет самолет, но едва ли бихте си позволили това пред очите на толкова хора! Познавам душичките и на двама ви!

— Получи ли си го, Мак? — избухна в смях Гавалан.

Въпреки яростта, която го беше обзела, Макайвър също не успя да скрие усмивката си. Моллата озадачено ги наблюдаваше и леко поклащаше глава. Тези неверници май наистина са откачени!

— Джен, ти… ти си планирала всичко предварително! — запелтечи Макайвър.

— Аз ли? — учуди се тя. Беше самата невинност. — Опазил ме Бог!

— Е, добре — отстъпи Макайвър с все още потрепваща брадичка. — Печелиш, макар че се изложи, много повече от нас!

— Качвайте се! — подкани ги моллата.

— Ами Армстронг? — попита Макайвър.

— Той знае правилата — отвърна Анди, после прегърна Джени и стисна ръката на Макайвър. — Пазете се, скоро пак ще се видим.

Самолетът набра скорост и бързо се изгуби в небето. По дългия обратен път двамата с Джени изгубиха всякаква представа за времето. Ръката й почиваше на коляното му; тя се чувстваше изтощена, но доволна.