Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ако има нещо извънредно, Мак, ще пращам съобщения чрез Толбът, ти прави същото. Със сигурност ще се върна до няколко дни. Дотогава ще имам отговорите. Междувременно, 125 ще пътува — Джони може да ни бъде куриер. Това е най-доброто, което мога да направя засега…

Джени, която не беше произнесла нито дума и учтиво бе отказала да участвува в разговора, макар че слушаше внимателно, беше повече от разтревожена. „Ясно е, че за нас няма бъдеще тук и с голяма радост бих си вдигнала чуковете, ако Дънкан също дойде. Дори и тогава не можем просто да избягаме с подвити опашки и да оставим всичко, свършено от него, делото на живота му да бъде опропастено — това би го убило по-сигурно от всякакъв куршум. Уф! Трябваше да се пенсионира още миналата година, когато шахът беше на власт. Мъже! Ужасно са глупави, всички до един! Всемогъщи Боже! Колко глупави са мъжете!“

Движеха се съвсем бавно. На два пъти трябваше да се отклоняват поради барикади, издигнати напреки на пътя, охранявани от въоръжени Зелени ленти, които гневно им махаха да се върнат. Тук-там се търкаляха трупове, изгорели коли, имаше и един танк. Бродеха кучета. Веднъж наблизо се чу стрелба и те свиха по странична улица, за да избегнат разгорещена битка между фракции, чиито имена никога нямаше да узнаят. Заблуден снаряд от базука удари една близка сграда, но без опасност за тях. Макайвър заобиколи останките на един изгорял автобус. Радваше се, че беше настоял Джени да напусне Иран. Отново я погледна в огледалото за обратно виждане, видя бялото й лице под шапката и сърцето му затуптя развълнувано. „Дяволски хубава е — помисли си той гордо, — и е така смела, само да не беше толкова опърничава. Мразя тази глупава шапка. Шапките не й отиват. Защо, по дяволите, не иска да прави това, което й се казва, без да спори? Милата Джен. Ще си отдъхна едва когато е вече в безопасност.“

Близо до летището движението почти замря. Стотици коли, пълни с хора — повечето европейци: мъже, жени и деца, отиваха там заради слуха, че летището отново е отворено, а разгневените Зелени ленти връщаха всички обратно. По дърветата и стените бяха надраскани надписи на фарси и неправилен английски:

„ЛЕТЩЕ ЗАТВОРНО СЕГА. ЛЕТЩЕ ОТВОРЕНО ПУНДЕЛНИК — АКО ИМА БИЛЕТ И РАЗРЕШЕНО ЗА ЗАМИНАВАНЕ.“

Отне им час и половина да убедят въоръжената охрана да ги пусне отвъд бариерата. Накрая Джени беше тази, която го постигна. Както повечето от съпругите, които ежедневно трябваше да пазаруват и да се разправят със слугите, и тя можеше да говори малко фарси. И макар че не беше обелила нито дума през целия път, сега се наведе напред и заговори любезно Зелените ленти с приятния си глас. Веднага ги пуснаха да минат.

— Господи, Джен, чудесен номер — възхити се Макайвър. — Какво каза на онова копеле?

— Анди — обърна се тя към Гавалан. — Моля те, предай на мистър Макайвър, че казах на войниците следното: лекарите подозират, че съм заразена от едра шарка и са ми препоръчали незабавно да напусна страната.

Двамата весело се засмяха.

Пред портала, който водеше към карго-службата и собствената им канцелария, се бяха струпали още Зелени ленти. Тук очевидно ги очакваха, тъй като вдигнаха бариерата без много приказки. Самолетът на Джон Хог вече беше на пистата, заобиколен от въоръжени въстаници и тежки камиони. Двама младежи със зелени ленти им махнаха да ги последват и се качиха на стари мотоциклети.

— Защо закъсняхте? — ядосано попита молла Техрани, появил се на стълбичката на самолета, следван от двама въоръжени телохранители. Макайвър и Гавалан веднага забелязаха новите очила на носа му; зад въстаника с насочен автомат, който пазеше на входа, зърнаха за миг и лицето на Джони Хог. — Самолетът трябва да излети веднага! Защо закъсняхте?

— Много се извиняваме, ваше превъзходителство — кротко отговори Макайвър. — Но бяхме задържани от движението, такава е била волята на Аллаха. — От капитан Лейн научих, че вашата задача, поставена от аятолаха — Бог да го поживи — е била изпълнена задоволително…

— Нямах време да приключа с всичко, такава е била Божията воля… Утре… е… Утре ще се наложи пак да отида… Ще можете ли да уредите нещата, моля? За девет часа сутринта.

— С удоволствие, ваше превъзходителство. Ето ви списъка на пътниците. — Макайвър пристъпи напред и му подаде бланката. В нея бяха вписани имената на Гавалан, Джени и Армстронг, за последния пишеше, че отива в отпуск.

Техрани намести новите си очила с очевидно удоволствие и се взря в документа.