Джеймс Клавел - Вихрушка

— Стига, Анди, не всички са маймуни…

— Зная, мамка им! — изрева отново Гавалан. — Но въпреки това не мога да ги понасям! — После вроденото му добродушие започна да надделява и той уморено се засмя: — Проклето правителство! Пълно е с невежи типове, които не могат да различат дупка в земята от собствения си задник! — Видя, че вратата се открехва и зад нея наднича разтревоженото лице на Ногър Лейн: — Ти пък какво искаш, по дяволите? — отново се разгневи той.

— Нищо, шефе, нищо… — смотолеви пилотът. — Просто ми се стори, че в кантората е избухнал пожар! — После побърза да изчезне.

Гавалан затвори очи и се отпусна назад. Макайвър седна срещу него и замълча, за да го остави на спокойствие. „Господи, помислих си, че ще получи инфаркт“ — уплашено въздъхна той, после тревогата отново го заля. Телексът предвещаваше нещастие не само за компанията, но и лично за него, тъй като всичките му спестявания бяха вложени в акции на С-Г.

— Анди — каза Макайвър, когато Ногър се махна. — „Струан“ няма ли да те отърват?

— Те биха могли, макар че едва ли още тази година, но Линбар — не. — Гавалан говореше с равен тих глас. — Когато чуе за всичко това, ще се побърка от радост. Моментът надали би могъл да бъде по-идеален за него. — Той се усмихна кисело, като си помисли за обаждането на Иън Дънрос и предупрежденията му. Не беше ги споделил с Макайвър, който, макар и стар приятел на Иън, не беше член на фамилията. — Откъде, по дяволите, Иън получава сведения?

Изглади с ръка телекса. Това беше кулминацията на много проблеми във връзка с „Импириъл хеликоптърс“. Преди шест месеца те нарочно бяха примамили един от старшите му управители, който знаеше много от секретите на С-Г. Само през последния месец Гавалан беше загубил много важна оферта на Търговския съвет за Северно море — след цяла година работа и огромни инвестиции. Заданието на Търговския съвет беше да се разработи електронно оборудване за морска спасителна операция от въздуха с хеликоптери при всякакви атмосферни условия, денем или нощем, така че хеликоптерите да могат безопасно да излязат на сто мили извън Северно море, да се повъртят във въздуха, да вземат осем души от морето и да се върнат в безопасност — в условия нула-нула и ураганни ветрове. В зимните месеци, дори с морски спасителен комплект, човек може да остане жив в тези морета най-много час.

При тайния ентусиазъм на Иън Дънрос: „Анди, не забравяй, че такива познания и оборудване отлично биха подхождали и за проектираните усилия в Китайските морета“ — Гавалан беше посветил половин милион лири стерлинги и една година работа на разработването на електронни и насочващи системи в една компания за електроника. После, когато дойде големият ден, официалният пилот изпитател беше установил, че не може да работи с оборудването, въпреки че шест от редовните пилоти на С-Г, включително Том Локхарт и Руди Луц, по-късно не бяха имали проблеми. Дори и така, С-Г не успя да получи необходимия сертификат навреме. „Нечестността на целия този прогнил бизнес — беше писал той на Макайвър — е в това, че ИХ получи договора, като използува «Гърни 661» с датско бордово оборудване без сертификат. За нас работата — за тях печалбите. Някое копеле ни прекара между другото, не мога да го докажа, но се обзалагам на каквото щеш, че са се добрали до пилота изпитател, той сега е в «дълга почивка». О, ще си върнем парите и договора след около година, защото нашето оборудване е по-добро, по-безопасно и е произведено във Великобритания. Междувременно мисля, че работата на «Импириъл» по безопасността може да се подобри.“

„Всъщност само това наистина има значение — помисли си той след повторното прочитане на телекса. — Безопасността, отначало докрай.“

— Мак, би ли изпратил от мое име отговор на Лиз: „Тръгвам за Ал Шаргаз и ще телефонирам, щом пристигна.“ Прати телекс на Търнстън и го попитай каква сделка ще предложи, ако удвоя поръчания брой хеликоптери Х–63.

— Е?

— Ами, нищо не пречи да попитаме. ИХ сто на сто ще чуят за нашите проблеми тук и нямам намерение да оставя тези въшкари да ни покажат среден пръст — по-добре да ги извадим от равновесие. Във всеки случай бихме могли да използуваме тук два Х–63 за обслужване на всички договори на „Гърни“ — ако нещата стояха другояче. Завърши телекса с „до скоро виждане“.

— Добре.

Гавалан се облегна в креслото и остави мислите си да текат свободно, събираше сили. „Ще се наложи да бъда много силен. И много умен. Този човек може да погребе и мен, и С-Г, и да даде на Линбар всичко, което му трябва — заедно с Иран. Да, глупаво беше да изпусна нервите си по този начин. Това, което ми трябва сега, е Катиното Дърво на ругатните… Ах, Кати, Кати.“