Джеймс Клавел - Вихрушка

— Те не са само ваши, а и наши, драги партньоре! — напомни му с твърд глас Гавалан. — Става въпрос за почти четири милиона долара, които ни дължите за вече свършена работа, отделно от вноските за изплащане на хеликоптерите, които бавите прекалено дълго!

— Ако банките работеха, вие щяхте да получите всичките си пари! Не ние сме виновни, че подлите съветници на шаха разрушиха тази страна! Нямаме никаква вина за тази катастрофа! А що се отнася до дълговете ни, нима забравихте как в миналото си плащахме всичко навреме?

— Не съм забравил. С шест месеца закъснение, но все пак плащахте. Но я ми кажете, скъпи приятелю, как възнамерявате да действате в случай, че всички съвместни предприятия бъдат закрити, както спомена моллата Техрани?

— Ще бъдат закрити някои съвместни предприятия, Гавалан, а не всички. Вашата информация е доста неточна и преувеличена. Ние имаме разрешение веднага да възобновим своята дейност и да сменим екипите по сондажите в момента, в който пристигнат новите. Петролните полета трябва час по-скоро да възобновят производството си. Няма проблеми. Но за сигурност ще извършим известни промени в състава на управителния съвет. Утре моят братовчед — министърът на финансите Али Киа, ще присъства на заседанието…

— Чакайте! — прекъсна го Гавалан. — Според договора всяка промяна в състава на управителния съвет трябва предварително да бъде съгласувана с мен!

— Тази власт вече я нямате, съветът гласува в този смисъл. Ако желаете да оспорвате това решение, можете да го сторите на следващото заседание в Лондон. Но при създалите се обстоятелства промяната е полезна и необходима. Министър Киа ни даде уверения, че ще бъдем поставени при особени данъчни облекчения… Естествено неговите хонорари и процент ще бъдат за сметка на вашата печалба…

Гавалан се опита да не гледа проклетия телекс, но му беше трудно да го стори.

— В един момент всичко изглежда наред, после нещата отново се объркват — изпъшка той.

— Така е, Анди — поклати глава Макайвър. — Но… Изведнъж млъкна, тъй като телексът остро прещрака и двамата се втренчиха с надежда в него. Но машината остана безмълвна и от гърдите им се изтръгнаха проклятия.

— Добера ли се до Ал Шаргаз, ще мога да позвъня в офиса и да разбера за какво става въпрос — рече Гавалан и се извърна към вратата, която рязко се разтвори. За тяхна изненада на прага застана Ерики, с когото се бяха разбрали да се срещнат направо на летището. На лицето му грееше обичайната усмивка, но зад нея прозираше загриженост.

— Здрасти, шефе, здрасти, Мак.

— Здрасти, Ерики, какво става? — погледна го дружелюбно Макайвър.

— Малка промяна в плановете. Двамата с Азадех трябва да отидем първо в Табриз.

Снощи Гавалан им бе предложил незабавно да напуснат Иран:

— Идвате с мен още утре, а в Лондон ще се опитаме да оправим документите на Азадех, става ли?

— Какво налага промяната, Ерики? — попита го сега той. — Да не би Азадех да се страхува да напусне Иран без редовни документи?

— Не. Преди един час получихме… по-скоро аз получих бележка от баща й. Ето, прочетете я. — Ерики я подаде на Гавалан и Макайвър се приближи да й хвърли един поглед.

„До капитан Йоконен от Абдула хан. Настоявам дъщеря ми Азадех незабавно да се върне тук и моля да й дадеш съответното разрешение.“ Отдолу имаше подпис: „Абдула хан“, а на обратната страна посланието беше повторено на фарси.

— Сигурен ли си, че това е неговият почерк? — попита Гавалан.

— Азадех е сигурна, освен това познава лично пратеника. Човекът не каза нищо повече, само добави, че в района се водят тежки боеве.

— Изключено е да стигнеш дотам с кола — рече Макайвър и се извърна към Гавалан. — Може би нашият молла Техрани ще издаде разрешение за полет? Според Ногър е бил като послушно кученце след тазсутрешния полет… Можем да качим допълнителни резервоари на машината 206 на Чарли. Ерики може да лети на отиване, а хеликоптера ще върне Ногър или някой от другите… Какво ще кажеш?

— Даваш ли си сметка на какъв риск се излагаш, Ерики? — попита Гавалан.

— Да — кимна Ерики. Все още не беше им казал за убийствата при бягството си заедно с Чарли Петикин.

— Обмислил ли си всичко, което преживя? Ракоци, патилата ви край пътя, състоянието на самата Азадех? Можем да пратим само Азадех, а ти да заминеш още днес със 125. Нея ще я качим в неделя…

— Хайде стига, шефе. Нито ти, нито аз бихме постъпили по този начин… Освен това аз не бих… никога не бих я оставил сама!