Джеймс Клавел - Вихрушка

— Разбира се, но трябваше да ти посоча и тази възможност. Добре, ти ще имаш грижата за допълнителните резервоари, а ние ще се заемем с разрешителното. Предлагам да се върнете по най-бързия начин и да напуснете страната в събота на борда на 125. И двамата! Може би няма да е зле да заминеш някъде по-далеч — Австралия, Сингапур или Абърдийн, ако там не е прекалено студено за Азадех. Ще ми съобщиш по-късно какво си решил. — Гавалан се изправи и жизнерадостно му подаде ръка: — Приятно прекарване в Табриз!

— Благодаря — кимна Ерики, поколеба се за момент, после попита: — Някакви новини от Том Локхарт?

— Все още нищо. Не можем да се свържем нито с Ковис, нито с Бандар-е Делам… Защо, Шаразад ли се притеснява?

— Нещата са по-сериозни. Баща й е в затвора Евин…

— Боже Господи! — ахна Макайвър. Усмивката на Анди Гавалан бавно се стопи. И двамата знаеха какво става там. — Защо?

— За разпит. Никой не знае по какъв въпрос, нито пък колко дълго ще го държат…

— Дано да е само за разпит… — проточи притеснено Гавалан. — Какво се е случило, Ерики?

— Преди около половин час Шаразад се прибра у дома потънала в сълзи. Снощи група Зелени ленти прибрали емир Пакнури, ако си спомняте, това е бившият й съпруг, прибрали го направо от пазара, а на Бакраван наредили тази сутрин да се яви на разпит. Тръгнали на разсъмване, цялото семейство. Чакали до два часа на обед и щели да продължат да чакат, но Зелените ленти ги изгонили…

В стаята се възцари тежко мълчание.

— Мак, опитай Ковис — примоли се след малко Ерики. — Накарай ги да се свържат с Бандар-е Делам… Том все ще знае нещо за бащата на Шаразад… — Забеляза погледите, които си размениха събеседниците му и попита: — Всъщност какво става с Том?

— Изпълнява чартърен полет до Бандар-е Делам.

— Зная, Мак ми го каза, Шаразад също. Том й казал, че ще се върне след няколко дни… — Изчака за момент, но двамата мълчаха. — Добре, сигурно имате основателни причини.

— Така е — кимна Гавалан. И двамата с Макайвър бяха твърдо убедени, че Том Локхарт няма да замине за Кувейт по своя воля, независимо от размера на подкупа, който ще му предложи Валик. Но знаеха и друго — имаше голяма опасност да са го принудили.

— Окей, вие сте шефовете — въздъхна Ерики. — Аз тръгвам. Съжалявам, че ви донесох лоши новини, но е по-добре да ги знаете. Ще се видим в Ал Шаргаз.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре, Ерики! Ако видиш случайно Джен, не й казвай за бащата на Шаразад! — примоли се Макайвър.

— Добре — кимна Ерики и излезе.

— Бакраван е доста важна личност, за да го арестуват просто така — промълви Макайвър, след като изчака вратата да се затвори.

— Така е — кимна Гавалан. — Дано Ерики не попадне в капан, тая бележка хич не ми вдъхва доверие…

Телексът затрака и двамата подскочиха. Надвесиха се над него и зачетоха съобщението ред по ред. Гавалан започна да ругае и продължи дори след спирането на машината.

— Дано се провалят в ада тези гадове от „Импириъл Хеликоптърс“! — изрева той и откъсна пристигналото съобщение, а Макайвър начука позивните с предложение да чакат обратно послание.

Телексът беше от Лиз Чен и гласеше следното: „Скъпи шефе, опитваме се да установим връзка с теб още от момента, в който Джони Хог ни съобщи, че си останал в Техеран. Съжалявам за неприятната вест, но в понеделник сутринта «Импириъл Еър» и «Импириъл Хеликоптърс» известиха за съвместното си решение да провеждат «нова финансова политика, насочена към съживяване на конкурентоспособността в района на Северно море». ИХ получават опрощение на държавния заем в размер на 17,1 милиона лири стерлинги, капитализират други 48 милиона от дълговете си в размер на 68 милиона, като пускат акции на името на централата. Неофициално научихме, че 18 от всичките ни 19 договора в Северно море ИХ предоставя на други компании по костуема цена! Търстън Дел от «Екс Текс» иска да разговаря с теб по спешност. Операциите ни в Нигерия се нуждаят спешно, повтарям — спешно! — от три 212 — можеш ли да ги прехвърлиш от Иран? Очаквам, че днес ще заминеш за Ал Шаргаз или Дубай с Джон Хог. Чакам инструкции! Мак, обади се, ако шефът вече е заминал! Поздрави на Джени.“

— Ние сме съсипани! — ревна Гавалан. — Това си е чист обир, и то с парите на данъкоплатците!

— Дай ги под съд — промълви Макайвър, уплашен от яркоморавия цвят, покрил лицето на Гавалан. — Нелоялна конкуренция!

— Не мога, дявол да го вземе! — изрева още по-гръмогласно Гавалан. — Само правителството има право да изпищи! Без да обслужват дълга си, онези мошеници могат да свалят цените колкото си искат! Мамка му на онзи гъсок Калахан и неговите противни маймуни!