Джеймс Клавел - Вихрушка

Очите на Руди се присвиха. Хушан беше отличен пилот.

— Ти си тръгнал да ги прехващаш, така ли? — попита той.

— Бях водач на патрулната двойка изтребители.

Във фургона настъпи тежко мълчание, после Руди тръсна глава:

— Нали нямате нищо против да отворя прозореца, майоре? От цигарения дим ме боли глава.

— Ако този НВС се окаже хеликоптер на С-Г, някой ще страда далеч повече от главобол! — раздразнено рече майорът.

Руди отвори прозореца. „НВС положително е някой от нашите — помисли си той. — Но какво става, по дяволите? През последните няколко дни сякаш сме прокълнати! Първо тоя психопат Затаки, убийството на механика ни, после бедният Киаби, нападението на проклетите федаини вчера, които едва не ни затриха всичките и — раниха Джон Тайрър (дано е по-добре, горкият!), а сега и това!“

— Най-добре е да се опитам да получа връзка — уморено рече той и се върна на мястото си.

— Докъде на север действате? — попита майорът.

— При нормални обстоятелства не по-далеч от Ахваз — отвърна той и млъкна, за да вдигне слушалката на телефона за вътрешна връзка, който рязко иззвъня. Това му попречи да забележи бързите погледи, които си размениха офицерите. — Ало?

— Добре ли си? — прозвуча гласът на Фаулър Джойнс, старшия механик.

— Да, благодаря, няма нищо особено.

— Ако имаш нужда от помощ, викай, приятелче! Веднага ще долетим.

Постави слушалката и се извърна към офицерите с олекнало сърце. Откакто се справи с онзи Затаки, всичките му подчинени го третираха така, сякаш беше самият Анди Гавалан. А след отблъскването на атаката на федаините вчера дори Зелените ленти го гледаха с уважение и покорна готовност. Това не важеше единствено за управителя на базата Йемини, който продължаваше да му вгорчава живота.

— Да вървим да търсим връзка — въздъхна майорът и загаси цигарата си.

Влязоха в радиокабината. Йемини веднага започна да протестира, че не може да разреши радиовръзка без предварителното съгласие на местния, комитет, чийто представител бил, но майорът го побутна да се отмести и включи радиостанцията. Ковис обаче не отвърна на позивните.

— Такава е волята на Аллаха — въздъхна дежурният радист Джахан. — След мръкване връзките са малко по-стабилни, ага.

— Благодаря.

— Какво си въобразяваш, ага? — грубо извика Йемини. Гледаше с блеснали от омраза очи противните шахски униформи на двамата офицери. — Добре ще те подредя, да знаеш!

— Ах ти, кучи сине! — внезапно изрева майорът. Всички в помещението подскочиха, а Йемини се вцепени от изненада. — Ако продължаваш да ми пречиш, ще те предам на военен съд за неподчинение на заповедите на министър-председателя и самия Хомейни! Веднага изчезвай!

Йемини не чака втора покана и изчезна, последван от бурния смях на Зелените ленти.

— Да му счупя ли главата от ваше име, капитане? — попита един от тях.

— Не, благодаря — махна с ръка Хушан. — Той е важен тук толкова, колкото муха върху камилско лайно!

Майор Казани пуфтеше с цигарата си и замислено наблюдаваше Руди. Цялата база говореше как този германец беше спасил живота на Затаки, най-високопоставения гвардейски командир в областта.

Стана и се приближи до прозореца. Около колата му със зелено знаменце се мотаеха няколко одърпани въстаници. „Боклук, кучи синове — помисли си с омерзение той. — Нима се отървахме от американските окови и предателя шах, за да поставим живота си в ръцете на шепа пъпчиви молли, независимо че и сред тях има смели мъже!“

— Хушан, чакай ме тук — произнесе на глас той. — Ще ти оставя и двама души от охраната. Ще чакаш, докато осъществиш радиовръзката, а после ще пратя колата да те прибере.

— Слушам.

Майорът погледна Руди с твърд блясък в очите и бавно каза на английски:

— Искам да зная дали онзи НВС е машина на С-Г, къде е базата му, как се е озовал в този район и кой е бил на борда му!

След тези думи майорът излезе; не след дълго колата му вдигна прах към изхода. Хушан и Руди останаха сами.

— Е — усмихна се широко иранецът и подаде ръка: — Радвам се да те видя, Руди!

— Аз също — пое ръката му Руди и сърдечно я разтърси: — Все се питах какво ли е станало с теб…

— И дали не са ме очистили, нали? — засмя се Хушан. — Не трябва да вярваш на всички слухове, Руди. Всичко се подреди чудесно. След Харг изкарах известно време в Дошан Тапе, после ме прехвърлиха на абаданската база…

— После?

— После, когато Негово Ве… когато шахът напусна Иран, командирът на базата ни строи на плаца и заяви, че сме свободни от клетвата за вярност, дадена лично пред Негово… пред шаха. Даде ни дванадесет часа да решим дали да останем на служба, но добави, че „базата ще премине под командването на новото правителство при пълен ред и законност“. — Хушан се намръщи, после тихо добави: — Напуснаха малцина, предимно старши офицери… Ти какво би сторил на мое място, Руди?