Джеймс Клавел - Вихрушка

— Щях да остана, разбира се. Родината си е родина.

— Точно така си помислих и аз — рече Хушан и нова сянка пробяга по лицето му. — След като научи решението ни, командирът повика аятолах Ахвази и официално се постави под негово разпореждане, после се оттегли и си тегли куршума… Намерихме бележка, в която пишеше: „През целия си живот съм служил на Мохамад Реза шах така, както баща ми е служил на неговия баща — Реза шах. Не мога да живея в служба на молли и политици, не мога да понасям вонята на предателството, която покри нашата земя.“

— Имал е предвид американците? — колебливо попита Руди.

— Според майора е имал предвид нашите генерали. А някои от нас са на мнение, че е имал предвид предателството срещу исляма.

— От Хомейни? — попита Руди, внезапно обзет от чувството, че под познатото лице на приятеля му се крие непознат човек, който се опитва да го вкара в капан. Но в какъв капан?

— Подобна мисъл е чисто предателство — отвърна Хушан и нещо в гласа му накара Руди да застане нащрек. — Страхувам се за Иран, Руди. Ние сме твърде апетитен залък за всяка от двете суперсили, всичките ни съседи ни мразят и ни завиждат…

— Но вашата армия е най-многобройната в района на залива, а и най-добре въоръжената — възрази Руди и се насочи към малкия хладилник, вграден в стената. — Искаш ли да си разделим една ледена бира?

— Не, благодаря.

Обикновено си поделяха по една бира и го правеха с особено удоволствие…

— Да не си на диета? — учуди се Руди.

— Не — поклати глава капитанът. — Отказах всякакъв алкохол… Това е моят дар за новия режим.

— Тогава ще пием чай, също както някога — рече Руди, без да му мигне окото, влезе в кухнята и сложи чайника на печката. Но умът му усилено работеше. „Хушан наистина се е променил! Но и ти би се променил на негово място — нима в Германия не бяхме също толкова объркани, когато страната ни се оказа разделена на две?“ — Как е Али? — подметна през рамо той. Али беше по-големият обожаван брат на Хушан, пилот на хеликоптер. Руди никога не беше го виждал, но Хушан непрекъснато говореше за него, разказваше с подробности похожденията му из Париж, Рим и Техеран в доброто старо време. Ех, наистина бяха славни времена!

— Али е добре както винаги! — отвърна с доволна усмивка Хушан. Веднага след заминаването на шаха двамата братя бяха провели тайно съвещание и бяха стигнали до единодушното заключение, че трябва да останат на местата си. — Все още сме елитни бойци, Европа тепърва ще научи за нас! — гордо добави той, надявайки се да има поне една десета от успехите на брат си.

Водата завря и Руди запари чай.

— Ще имаш ли нещо против, ако ми обясниш по-подробно за този хеликоптер? — попита той, след като предварително надникна в съседното помещение, за да се увери, че са сами.

— Какво искаш да знаеш?

— Просто какво се е случило, Хушан помълча, после тихо започна:

— Бях командир на патрулна двойка. По радиото ни съобщиха да прехванем хеликоптер, който се промъква ниско над нашия район. Беше цивилна машина, която действително следваше релефа на местността и се движеше по посока на границата, над района на Дезфул. Не отговаряше на радиопозивните нито на фарси, нито на английски. Когато ми се стори, че различавам емблемата на С-Г, аз натиснах спусъка, просто предупредителен изстрел. Но онзи изобщо не реагира, само рязко смени посоката и се насочи на юг. Партньорът ми също пусна един предупредителен ред, но хеликоптерът продължи да бяга.

Хушан присви очи, припомняйки си обзелото го приятно напрежение. Напрежение на ловец, преследващ дивеч, което изпитваше за пръв път. Ушите му отново се изпълниха с приятното свистене на реактивните двигатели, с точните движения на ръцете, автоматически изпълнили долетялата в ефира кратка заповед: „Пригответе ракетите!“

Натисна спусъка и хеликоптерът се размина на косъм с ракетата, разклати се като морско конче и продължи пътя си. Партньорът му стреля след него и също не улучи. И двете им ракети бяха от типа „въздух-въздух“, без реагиращи на топлината сензори за самонасочване. Хеликоптерът прекоси границата и вече се намираше на чужда територия. „Но не и в безопасност — стисна зъби Хушан. — Няма да се измъкнеш от възмездие!“ Направи остър завой над тромавата машина и я засипа с дълъг откос на бордовата картечница. Стори му се, че вижда уплашени лица по илюминаторите, но в следващия миг хеликоптерът избухна в пламъци и падна като камък на земята. При втория кръг видя само дълъг стълб дим. Само това беше останало от противника… Това и изпитаното удоволствие.