Джеймс Клавел - Вихрушка

— Канада и Америка имат общи граници — кимна Локхарт и усети как в устата му се насъбира слюнка. — Но огромната част от американския народ са хора, които вярват в Бога и се подчиняват на неговото слово.

— Да, но много от тях са евреи и ционисти! А евреите, ционистите и християните са врагове на исляма, следователно врагове и на Бога. Не е ли вярно, че евреи и ционисти управляват държавата на Големия Сатана?

— Ако имате предвид Америка, това не е вярно, ага…

— Вярно е, имамът го казва — поклати глава моллата и се накани да цитира Корана, но млъкна поради настъпилата в дъното на автобуса бъркотия. Един иранец бясно дърпаше за дрехата индиец с тюрбан на главата, очевидно решен да заеме мястото му. Индиецът смутено се усмихваше, но не помръдваше от мястото си. Той много добре знаеше обичаите — никъде не се пазят места, всеки има право над това, което заема в момента. Вдигна се невъобразима глъч, над която постепенно започна да доминира гласът на друг иранец, притиснат между хората на пътеката. Беше облечен в мазни парцали, в ръцете си стискаше карабина и гледаше надолу към двамата японци, успели да се сместят до някакъв кюрд с прошарена брада.

— Защо трябва да стоим прави, а местата да се заемат от чужденци неверници? — гневно попита той, после рязко насочи пръст към японците: — Хайде, мърдайте!

Те не се подчиниха, единият свали очилата си и любезно се усмихна на разгневения дрипльо. Онзи се поколеба, понечи да избухне, но се отказа и извика на шофьора:

— Тръгвай, за Бога!

Миг преди да сложи обратно очилата си, японецът улови погледа на Локхарт, усмихна се и леко кимна с глава.

Локхарт му се усмихна в отговор. Запознаха се в Ахваз, сред невъобразимата блъсканица пред вратата на автобуса.

— Дръжте се след нас, сър — беше го посъветвал единият от японците на съвсем поносим английски. — По време на върховото натоварване токийските влакове и автобуси са още по-зле!

После, с помощта на любезни усмивки и извинения, двамата сръчно се вмъкнаха в автобуса и намериха места в дъното. По време на обедното спиране си размениха няколко думи, от които стана ясно, че са инженери и се връщат от отпуск. Местоработата им е „Иран-Тода“.

— Аха, тръгваме, слава на Аллаха — рече моллата, видял, че шофьорът се качва.

Онзи тържествено включи на скорост и раздрънканата машина бавно се отлепи от мястото си.

— Следваща спирка — Бандар-е Делам! — обяви той. — Ако е рекъл Господ!

— Ако е рекъл Господ! — доволно повтори моллата, после се извърна към Локхарт и извика силно, правейки опит да надвие воя на уморения мотор: — Какво казвахте за Големия Сатана, ага?

Локхарт се направи, че не чува, и здраво стисна клепачи, но моллата нетърпеливо го побутна:

— Казвахте нещо за Големия Сатана, ага…

— Нищо, ага, нищо…

— Какво? Не ви чувам!

Съзнаващ, че е в опасно положение, Локхарт отвори очи и любезно отвърна:

— Нищо, ага. Пътуването е уморително, мисля да подремна…

— Как така нищо? — извика младежът, застанал прав над него. — Америка е отговорна за всичките ни беди! Ако не беше Америка, в целия свят щеше да има мир!

Локхарт се намръщи и остана със затворени очи, правейки безуспешни опити да изключи и слуха си. Много му се искаше да има по-лесен достъп до автоматичния пистолет, който намери в къщата на брега и който в момента се гушеше на дъното на сака му. Усети, че моллата отново го разтърсва.

— Преди да задремете, ага, моля отговорете на въпроса: не мислите ли, че светът ще бъде много по-добър без американското зло?

Локхарт сдържа гнева си и остана със затворени очи. Ново разтърсване, този път далеч по-грубо и идващо откъм пътечката.

— Отговори на негово превъзходителство! — извика в ухото му младежът.

Изведнъж му призля от тази примитивна антиамериканска пропаганда, която тровеше душите на един цял народ. Пребледнял от гняв, той отвори очи и рязко отблъсна ръката на младежа, после, извън себе си, извика на английски:

— Добре, молла, ще ти отговоря! По-добре да благодариш на твоя Аллах, че Америка съществува, защото без нея всички ние ще бъдем в разни концлагери или на два метра под земята! Ти, аз, тоя нещастник тук, а дори и любимият ви Хомейни!

— Какво?

Видя широко отворената уста на моллата и в същия миг осъзна, че говори на английски. Моментално се овладя и премина на фарси — ясно съзнаваше, че не може да предложи никакво логично обяснение на избухването си:

— Цитирах Светата Библия на английски — поясни той, после веднага превключи и продължи: — Цитирах Авраам, когато е бил много ядосан. Нали Авраам казва: „Злото завладява света под различни форми, всеки вярващ е длъжен да се бори с него, да се бори със злото докрай!“ Нали така казва Авраам?