Джеймс Клавел - Вихрушка

— Никакви! — извика Бакраван, почти извън себе си. — Никакви, кълна се в името на Аллаха!

Вратата рязко се отвори. Влезе Юсуф, тикайки пред себе си Пакнури. Бакраван насмалко щеше пак да припадне. Ръцете на Пакнури бяха оковани с белезници зад гърба. Панталоните му бяха изцапани с изпражнения, предницата на сакото му беше залята с повръщано. Главата му се клатушкаше, косата му беше мръсна и разрошена, изглеждаше съвсем полудял. Когато видя Бакраван, лицето му се изкриви в гримаса:

— Ах, Яред, старият приятел и колега! И ти ли дойде да се присъединиш към нас в ада, твое превъзходителство? — Закиска се, после се овладя и добави: — Не е така, както съм си го представял… Дяволите още ги няма, няма ги и пламъците над казана с разтопено масло… Просто воня и липса на въздух, стоим прави един до друг и чакаме като сардели… не, като хайвер на сандвич… — Очите му се спряха върху моллата и се изпълниха с ужас: — Ти не си ли Аллах?

— Пакнури, ти си обвинен в престъпления срещу Бога — започна меко моллата. — Този свидетел срещу теб твърди, че…

— Да, да, аз извърших престъпления срещу Бога! — изпищя пронизително Пакнури. — Нали затова съм в ада? — Изведнъж се свлече на колене и лицето му се обля в сълзи: — Няма друг Бог, освен Бога, а Мохамед е пророк на Бога, който не съществува! — Рязко млъкна и вдигна нагоре разкривеното си лице: — Аз съм Аллах, а ти си сатаната!

Настъпилото тежко мълчание беше нарушено от един младеж:

— Той е богохулник, той е обладан от Сатаната. Призна, че е виновен, такава е волята на Аллаха!

Останалите кимнаха в знак на съгласие и моллата каза:

— Такава е Неговата воля!

Направи жест на един от пазачите, той пристъпи напред, помогна на Пакнури да се изправи и го изведе навън. Бакраван безмълвно гледаше след своя приятел, обезумял светкавично, просто за една нощ.

— А сега, Бакраван… — започна моллата, но Юсуф го прекъсна:

— Онзи Турлак чака отвън!

— Добре — кимна моллата и отправи хладен поглед към Бакраван. Всичко му стана ясно — съдбата му нямаше да бъде по-различна от тази на Пакнури! Кръвта зашумя в ушите му и той видя, че устните на моллата се движат, но не чу нито дума. Останалите очаквателно го погледнаха.

— Извинявайте, но не ви чух — глухо проговори той.

— Можеш да си вървиш, засега си свободен — повтори моллата. — Бог ще реши докога. — После хвърли нетърпелив поглед към един от стражите — висок и грозен тип, нехайно облегнат на стената. — Ахмед, изхвърли го оттук! — Очите му се извиха към Юсуф и той остро нареди: — След Турлак ще ми доведеш капитан Мохамед Дези, килия 917…

Бакраван усети, че го дърпат за ръкава, стана и излезе. В коридора политна и щеше да падне, но Ахмед го подхвана, облегна го на стената и неочаквано любезно каза:

— Поемете си дъх, ваше превъзходителство.

— Аз… Свободен ли съм? Мога ли да си вървя?

— Изненадан съм не по-малко от вас, ага — призна си пазачът. — Кълна се в Аллаха и неговия Пророк, че вие сте първият пуснат на свобода днес, независимо дали става въпрос за свидетели или обвиняеми!

— Няма ли малко вода?…

— Тук няма, но навън вода колкото щете. По-добре да излезете веднага… — Ахмед снижи глас и повтори: — По-добре веднага да се махате… Облегнете се на ръката ми.

Бакраван с благодарност се облегна на високия мъж и бавно пое по обратния път. Беше му трудно да диша, не виждаше нито задържаните в чакалнята, нито охраната. Ахмед разбута с рамо хората в коридора и излезе на откритото пространство в западната част на двора. Взводът за екзекуции беше на мястото си, пред войниците имаше трима мъже, здраво привързани към високите колове. Четвъртият стърчеше празен и при вида му Бакраван усети как червата му се отпускат и лепкава влага протича надолу по крачолите му.

— Побързай, Ахмед! — раздразнено подвикна началникът на войниците.

— Идвам, по волята на Аллаха — отвърна ухилен Ахмед и затътри към кола полуприпадналия Бакраван. До него безсмислено дърдореше и се кикотеше Пакнури, затънал в собствения си ад.

— Няма да се измъкнеш, мръснико! — процеди злобно Ахмед. — Всички чухме лъжите, които не се посвени от Бога да произнесеш! Всички те познаваме, знаем как действаш… Дори имама се опита да подкупиш с твоите пари, за да отървеш кожата! А откъде имаш тези пари, ако не от лихварство и кражби?!

Залпът не беше особено точен. Командирът на взвода нехайно се приближи до единия от осъдените и прекрати мъките му с револвера си, после пръсна главата на Бакраван.