Джеймс Клавел - Вихрушка

Умората се спусна като плътна пелена над главата на Яред, той се облегна на стената и се предаде. Събуди го грубо разтърсване.

— Ставай, Бакраван! Викат те!

— Да, да — промърмори объркано той и с мъка се изправи. В лицето на гвардееца разпозна Юсуф, водачът на Зелените ленти, който го намери вчера на пазара. Запрепъва се след него, напусна претъпканата чакалня и излезе в коридора. Тук беше също така студено, от двете страни бяха наредени врати с шпионки, край тях стояха надзиратели с тежки студени погледи.

— Къде… Къде ме водите? — попита Бакраван.

— Спести си дъха, ще ти потрябва — отвърна през рамо Юсуф, после спря пред една врата, отвори я и го тикна вътре. Помещението беше тясно и претъпкано с хора. В центъра, зад гола дървена маса, седяха един молла и четирима младежи, пред тях имаше някакви хартии и дебел том на Корана. През малкото зарешетено прозорче под тавана проникваше весел слънчев лъч, под него се бяха облегнали въоръжени бунтовници.

— Яред Бакраван, търговец и лихвар — представи го Юсуф.

Моллата вдигна глава от списъка, който проучваше.

— А, Бакраван… Салаам.

— Салаам, ваше превъзходителство — колебливо отвърна Бакраван. Моллата беше около четиридесетгодишен, с черна брада и тъмни очи. Тюрбанът му беше снежнобял, робата — тъмнокафява и нова. Младежите от двете му страни бяха около двадесетгодишни, брадясали и зле облечени, пушките стърчаха зад столовете им. — С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, опитвайки се да запази спокойствие.

— Аз съм Алиаллах Увари, назначен за съдия от Революционния комитет, тези мъже тук също са съдии. Този съд действува според Божиите закони и Светата книга. — Моллата говореше рязко, акцентът му издаваше казвински произход. — Познаваш ли Пакнури, известен с прозвището „Скъперника“?

— Да, ваше превъзходителство, но ако позволите… според конституцията и стария търговски закон…

— По-добре отговаряй само на въпросите! — рязко го прекъсна един от младежите, — нямаме време да слушаме речи! Познаваш ли го, или не?

— Да, да разбира се…

— Ваше превъзходителство Увари — обади се от вратата Юсуф. — Кого ще заповядате да доведа след този?

— Пакнури, после… — Моллата хвърли поглед на списъка пред себе си. — … после полицейски сержант Юфруди.

— Това куче беше осъдено от другия революционен трибунал снощи, а тази сутрин го разстреляха — обади се един от заседателите.

— Иншаллах — кимна моллата и задраска името в списъка. Всички над него вече бяха задраскани. — Тогава иди в килия 573 и доведи Хасан Турлак.

Бакраван почти проплака от ужас и отчаяние. Турлак беше известен писател и журналист, наполовина афганистанец, който смело и безпощадно критикуваше режима на шаха и беше лежал в затвора.

Небръснатият хлапак до моллата нервно почеса пубертетните пъпки по лицето си и попита:

— Кой е Турлак, ваше превъзходителство?

— Вестникарски репортер — прочете в списъка си моллата.

— Няма смисъл да го разпитваме — обади се друг. Несъмнено е виновен… Нали той беше казал, че Словото трябва да се промени, че Словото на Пророка не подхожда на действителността? Виновен е, разбира се!

— Иншаллах — кимна моллата и насочи вниманието си към Бакраван. — Пакнури… Той е лихвар, нали?

Бакраван с усилие на волята изхвърли Турлак от мислите си.

— Не, той никога не…

— Отпускал ли е заеми под лихва?

Стомахът на Бакраван се сви. Под тежестта на студените черни очи той направи отчаян опит да разсъждава.

— Да, но при едно модерно общество…

— Не пише ли в Корана, че лихварството противоречи на Божиите закони?

— Да, лихварството противоречи на Светия Коран, но в съвременното общество…

— Светият Коран е съвършен! Словото му е кристално ясно! Лихварството си е лихварство, законът си е закон! — Очите на моллата леко се присвиха: — Ти спазваш ли светия закон?

— Да, ваше превъзходителство, разбира се, че го спазвам!

— Придържаш ли се към петте основни задължения на исляма? — Говореше за нещата, които всеки правоверен е длъжен да прави: да произнася пет пъти на ден ритуалните молитви Шахада, доброволно да дава една десета от доходите си на църквата — данъка Закат, да пости от изгрев до залез-слънце по време на светия празник Рамадан, и накрая — да стане хаджия, т.е. поне веднъж в живота си да посети Мека.

— Да, ваше превъзходителство, само последното още не съм изпълнил… Не съм ходил до Мека…

— Защо? — попита пъпчивият. — Ти имаш повече пари, отколкото мухи върху конска фъшкия. С тези пари можеш ла си платиш билета за всеки самолет… Защо не си го сторил досега?