Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не се тревожи, татко — обади се Шаразад. — Бог ще те закриля, защото революционните гвардейци изпълняват заповедите на имама, а той е Божи наместник! — Гласът й звучеше уверено, но видът й беше толкова, разстроен, че Бакраван пропусна да я скастри, че нарича Хомейни имам.

— Да — кимна той. — Всичко е една ужасна грешка.

— Али Киа се закле в Корана, че министър-председателят Базарган ще прекрати тези безсмислици — каза жена му. — Закле се, че ще говори с него още снощи. Вероятно заповедите вече са… вече са там.

Снощи той заяви на Али Киа, че без Пакнури кредити няма да има, а ако той самият има неприятности, пазарът положително ще се разбунтува и всички средства, които текат към правителството, Хомейни, джамиите и самия Киа, незабавно ще секнат.

— Али няма да се провали — мрачно промърмори той. — Не би посмял да направи такова нещо, познавам много добре хората като него.

Колата спря пред портала. Яред Бакраван потръпна под хладните погледи на Зелените ленти и събра кураж.

— Няма да се бавя — рече той.

— Бог да те закриля — изхлипа жена му и го целуна. — Ще те чакаме тук, няма да мърдаме никъде! — Яред разцелува децата си и слезе от колата.

— Салаам — поздрави гвардейците той. — Аз съм… аз съм свидетел, призован от трибунала на молла Алиаллах Увари.

Началникът на караула пое личната му карта наопаки, хвърли й един кратък поглед и я предаде на онези, които можеха да четат.

— Той е от пазара — обяви младо войниче. — Това е Яред Бакраван.

Началникът равнодушно сви рамене.

— Покажи му къде да иде.

Войничето тръгна напред през разбития портал, Бакраван го последва. Когато бариерата се спусна зад гърба му, той усети как увереността го напуска. Тук, на малкото голо пространство, мръсно и запуснато, на крачка от мрачната сграда на затвора, беше пусто и тревожно. Въздухът вонеше от хилядите човешки същества, натикани в източното крило, сгушени едно до друго в опит да се предпазят от студа. Много от тях носеха офицерски униформи. Западната част на дворчето беше празна. На крачка от него се отвори висока врата със стоманени решетки и той пристъпи напред. Чакалнята беше пълна с хора, загрижени и уплашени мъже, които седяха по пейките или направо на пода. Някои бяха офицери, сред раздърпаните униформи Яред забеляза еполетите на полковник. Доста от лицата му бяха познати — известни бизнесмени, дворцови фаворити, администратори, депутати… Някои леко му кимнаха, в препълненото помещение изведнъж стана тихо.

— По-бързо! — раздразнено го подтикна гвардеецът — младеж с надупчено от шарка лице, после разбута хората пред гишето и се изправи пред отегчения чиновник: — Водя ти още един за негово превъзходителство молла Увари!

Чиновникът пое документите на Бакраван и небрежно махна с ръка.

— Сядай някъде, ще те повикат.

— Добър ден, ваше превъзходителство — любезно поздрави Бакраван, шокиран от грубостта му. — Кога ще стане това? Казаха ми да се явя рано сут…

— Когато Аллах пожелае! — отпрати го с нетърпелив жест чиновникът. — Ще те повикат!

— Но аз съм Яред Бакраван, представител на…

— Мога да чета, ага! — още по-грубо го прекъсна чиновникът. — Ще те повикат, когато имат нужда от теб! Иран вече е ислямска държава и законът за всички е един, независимо кой е богат и кой беден!

В следващия миг Бакраван беше избутан встрани от гишето от новопристигналите. С разтреперани от гняв крака той се обърна към чакалнята. В ъгъла някакъв мъж пикаеше в отдавна преливаща кофа, урината течеше по пода. Няколко души леко му кимнаха. Помещението непоносимо вонеше. Сърцето лудо блъскаше в гърдите му, мъжете на пейката пред него се сбутаха и му направиха място.

— Бог да ви благослови, ваши благородия — промърмори той и с благодарност се отпусна на твърдата дъска.

— Теб също, ага — отвърна един от тях. — Обвиняем ли си?

— Не, извикаха ме като свидетел — стреснато го погледна той.

— Свидетел пред съда на молла Увари?

— Да, ваше превъзходителство, точно така. Кой е той?

— Съдия… — промърмори мъжът, слаб и посивял, на около петдесет години, с изпито сбръчкано лице. — Революционен съдия. Никой не знае какво става, никой не знае защо е повикан, никой не познава този Увари… Знаем само, че е назначен лично от аятолаха и съди от негово име…

Бакраван надникна в очите на мъжа и видя неприкрит ужас.

— Ваше превъзходителство също ли е свидетел? — попита той, усещайки как нервите му се опъват до крайност.