Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не… Извинете ме — едва успя да промълви Ерики.

— Да те извиним ли? — засмя се страшният старец. — Всичко е в ръцете на Бога, всичко!

Ерики отчаяно искаше да се обърне и да избяга, но краката му бяха като вкопани в каменния под. Някой наблизо се прокашля — призрачен, страховит звук. Устата му неволно се разтвори и той запита:

— Кой си ти?

— Някога бях учител по английски, но сега съм омърсен, един от живите трупове… Така е пожелал Аллах… А ти си върви и благодари на своя Бог за милостта му!

Зашеметен, Ерики забеляза как остатъкът от ръката на стареца леко се поклаща и светлината в дупката започва да намалява. Разнесе се лек шепот и прокажените започнаха да гасят свещите, множество опулени очи без клепачи продължаваха да проблясват насреща му.

Озовал се на чист въздух, той с усилие на волята се удържа да не хукне. Чувствуваше се мръсен, обзе го желание веднага да захвърли всички дрехи и да скочи във ваната. А после да се търка, да се търка с четка и сапун, да се търка до кръв!

— Стига! — промърмори на себе си той. — Няма от какво да се страхуваш!

Затворът Евин: 6,29 сутринта.

Затворът беше като всеки друг модерен затвор — мрачен, с високи стени.

Днес разсъмването беше доста особено, виделината на хоризонта — странно червена. Небето беше чисто и безоблачно, обещаващо хубав ден за пръв път от седмици насам, въпреки щипещия студ. Нямаше смог, въздухът беше кристалночист и прозрачен. Лек ветрец отвяваше встрани пушека на все още димящите развалини на коли и улични барикади, останали след снощните сражения между вече поелите законната власт Зелени ленти и попадналите извън закона лоялисти и левичари, обединили се с подозрителни бивши полицаи и военни. Освен тези развалини димяха и хилядите комини на техеранските жилища.

Малцината пешеходци боязливо извръщаха очи от тежката метална порта, разкривена и изтръгната от пантите си, ускоряваха крачка и бързаха да се отдалечат от погледите на Зелените ленти, които се мотаеха край нея. Уличното движение беше слабо. Поредният камион намали и спря пред портала за проверка. Каросерията му беше пълна със затворници и охрана. Временната бариера се вдигна и бързо се спусна отново, зад стените проехтя пушечен залп. Зелените ленти на пост край стените се протягаха и прозяваха.

С изгрева на слънцето се чуха и протяжните призиви на мюезините от минаретата, записани на касета и многократно усилени от високоговорителите. Стигнали до ушите на правоверните, те предизвикваха незабавна реакция — мъжете спираха, прекратяваха всякаква дейност и се обръщаха с лице към Мека за първата сутрешна молитва.

Яред Бакраван нареди да отбият встрани. Колата спря, пътниците й, включително шофьорът, слязоха и коленичиха. През по-голямата част от нощта Бакраван беше пътувал, тъй като искаше да стигне час по-скоро до своите влиятелни приятели и поддръжници. Новината за незаконното арестуване на Пакнури и неговия насилствен разпит бързо обиколи пазара. Всички изпаднаха в гняв, но не се намери никой, който да поведе хилядите търговци на протестна демонстрация. Яред получи много разнообразни съвети — да протестира лично пред Хомейни и министър-председателя Базарган, да не се явява в съда, да се яви, но да откаже да отговаря, да се яви и да отговаря на всички въпроси. Същевременно никой не прояви желание да го придружи, дори неговият най-близък приятел, един от най-известните адвокати на Техеран, който се кълнеше, че ще се изправи пред Върховния съд да го защитава в мига, в който това бъде необходимо. Затова той потегли на път само с жена си, сина си и трите си дъщери, които в момента се молеха на своите килимчета зад гърба му.

Той приключи молитвата и колебливо се изправи. Шофьорът веднага се зае да сгъва килимчетата. Яред потръпна. Тази сутрин се облече добре — дебело палто, хубав костюм, астраганена шапка, без никакви скъпоценности.

— Оттук ще вървя пеш — съобщи на останалите той.

— Не, Яред — възпротиви се със сълзлив глас жена му, без да обръща внимание на далечната стрелба. — По-добре е да се появиш като уважаван водач. Нима не си най-важният търговец в Техеран? Ходенето пеша не отговаря на твоето положение.

— Да, да, права си — съгласи се той и отново седна в колата — голям тъмносин мерцедес, поддържан в отлично състояние. Жена му — пищна матрона с безупречна прическа, скрита под тънко наметало, което се спускаше чак до визоновото й палто, седна до него и хвана ръката му. Гримът й беше леко повреден от сълзите. Синът му Мешанг също изглеждаше разтревожен, дъщерите му носеха плътни наметки, включително и Шаразад. — Права си, дано Бог накаже проклетите бунтовници! — добави той.