Джеймс Клавел - Вихрушка

— Моллата му хвърли странен поглед и отвърна с цитат от Корана:

— „… И каза Бог на Авраам: Аз ще те направя водач на човечеството, а Авраам отговори: И на моето поколение! А Бог каза: Моето благоволение не се простира над носителите на злото…“

— Съгласен съм — кимна Локхарт. — А сега трябва да видя в мислите си Бог — Единия Бог на Авраам и Мойсей, на Исус и Мохамед, да бъде благословено името Му! — Локхарт отново затвори очи и усети как блъска сърцето му. Всеки миг очакваше приклада на младежа да се стовари върху главата му, а моллата да нареди на шофьора да спре. Не разчиташе на никаква милост. Но секундите отлитаха и никой не го закачаше. Явно бяха решили да го оставят сам с предполагаемите му молитви.

Моллата въздъхна, принуден да стои притиснат до този неверник. „Как ли се моли един неверник — запита се той. — Какво казва на Бога? Ах, какви нещастници!“

Летището на Бандар-е Делам: 12,32 по пладне.

Колата на иранските ВВС профуча покрай сънливите часовои на портала. Зеленото знаменце на Хомейни плющеше на калника й. Пред фургона на Руди, който се използваше и за офис, тя рязко спря и вдигна облак прах. От нея излязоха двама безупречно облечени офицери, следвани от трима революционни гвардейци.

Руди Луц излезе да ги посрещне. Бяха капитан и майор. Той позна капитана и лицето му светна:

— Здравей, Хушан, тъкмо се чудех къде…

— Аз съм майор Казани от разузнаването на ВВС! — рязко и ядосано го прекъсна другият. — Хеликоптер от вашите отряди се опитва да напусне иранското въздушно пространство и отказва да се подчини на заповедите от земята! Какво ще кажете за това?

Руди объркано го погледна.

— Само един от моите хеликоптери в момента е във въздуха, повикан по спешност от контролната кула в Абадан — отвърна той.

— Каква е регистрацията му?

— ЕР-НХХ. Но какво става?

— И аз искам да знам — отвърна майор Казани, мина край него и влезе във фургона. Зелените ленти останаха навън. — Елате вътре, капитан Луц!

Руди се поколеба, после се настани зад бюрото си. Стената зад гърба му беше надупчена от куршуми, през дупките проникваше слаба светлина. Вторият офицер също влезе, следван от охраната, вратата се затръшна.

— Какъв е този НХХ — 206 или 212? — попита майорът.

— 206, но какво, за Бога…

— Колко 212 имате тук?

— Два… Вчера кулата в Абадан даде разрешение за полета на нашия хеликоптер, превозващ по спешност ранените след нападението на федаините…

— Да, знаем това. Знаем още, че сте помагали на гвардейците да ги пратите по дяволите и сме ви много благодарни! Кажете, капитане… дали регистрацията ЕР-НВС е на компанията С-Г?

Руди се поколеба за миг, после отвърна:

— Не мога да ви кажа веднага, майоре. Не разполагам със списъка на всичките ни машини, но мога да попитам в Ковис, стига да направим връзката… Вече цяло денонощие нямаме радиовръзка. Ще помогна с каквото мога, но кажете, моля, за какво става въпрос?

Майор Казани запали цигара и поднесе кутията на Руди, който отказа с поклащане на глава.

— Хеликоптер с регистрация ЕР-НВС, модел 212, който според нас принадлежи на вашата компания, снощи преди залез-слънце е прекосил иракската граница с неизвестен брой хора на борда. Без разрешение и без да се подчини на изричните заповеди по радиото за спешно приземяване!

— Нищо не зная за това — промълви Руди. Умът му бясно препускаше. Някой вероятно бе направил опит да емигрира. — Не е от нашите. Тук ние не можем дори да включим двигателите си без разрешението на кулата в Абадан.

— А как ще обясните регистрацията НВС?

— Може да е машина на „Гърни“, превозваща част от техния персонал, може да е на „Бел“ и всяка друга хеликоптерна компания. Напоследък е трудно, почти невъзможно да се попълнят предварително летателните планове… Вие знаете колко… колко нестабилни са радарите през последните две-три седмици…

— Нестабилни едва ли е най-точната дума — намеси се капитан Хушан Абаси, строен хубав мъж с тънки мустачки и тъмни очила. През последната година служеше в Харг и двамата с Руди се познаваха добре. — А ако все пак се окаже, че този хеликоптер е на вашата компания?

— В такъв случай сигурно ще има и съответното обяснение — отвърна Руди. — Сигурен ли си, че полетът е бил незаконен?

— Сигурен съм, че законните полети се осъществяват със съответните разрешения, а редовните самолети се подчиняват на правилника за въздушния трафик и не бягат извън границата! — отвърна Хушан. Единственото, в което не съм сигурен, е дали машината носеше знака на С-Г, прелетях прекалено далеч от нея.