Джеймс Клавел - Вихрушка

Хвърли бегъл поглед на картата, просто за освежаване на паметта. Доста годинки беше летял из тези места, наизуст познаваше всичко. Скоро щеше да напусне планинската местност и да полети над равнините в поречието на Тигър и Ефрат, да се придържа все така ниско над земята, да заобиколи внимателно Дезфул, Ахваз и Хорамшар, после да пресече по най-краткия път Шат-ел-Араб, а заедно с него и кувейтската граница, отвъд която ги чакаше свободата.

Пред тях, съвсем според очакванията му, изскочи последният висок връх на снижаващата се планинска верига, той набра височина да го прелети, отдаден изцяло на всепоглъщащото чувство за волност и свобода. Изведнъж в шлемофона му прогърмя остър глас: НВС, изкачете се на триста метра и намалете скоростта!

Объркан и смутен, Али, кой знае защо, погледна часовника си. Беше във въздуха едва шест минути.

Заповедта беше дадена на фарси, миг по-късно я повториха на английски. После отново на фарси… Али продължаваше да лети ниско и отчаяно се опитваше да измисли някакъв изход от ситуацията.

— Хеликоптер НВС, вие летите без разрешение! Вдигнете се на триста метра и намалете скоростта!

Али Абаси се наведе напред и огледа небето. Не се виждаха никакви самолети, отдолу с главозамайваща бързина се плъзгаше неравният терен на долината. Отпред се издигна нов връх — първият от цяла поредица, които бавно и постепенно се снижаваха към равнината. На запад от тях, само на някакви си петдесет километра, беше иракската граница. Двадесет минути полет, не повече…

— Хеликоптер, НВС, последно предупреждение! Летите незаконно, излезте от долината и намалете скоростта!

„Имаш три избора — крещеше съзнанието му. — Да се подчиниш и да умреш, да се опиташ да избягаш или пък да кацнеш и да изчакаш нощта, ако съумееш да избегнеш ракетите и куршумите им, разбира се…“

Малко вляво се появиха няколко дървета, зад тях се разкриваше стръмен наклон към съседната долина. Али се насочи натам, решил да опита бягство. Умът му работеше бързо, съзнанието му беше кристално ясно. Смъкна шлемофона и се остави в ръцете на Бога. Така се чувствуваше далеч по-добре. Намали скоростта, бръсна върховете на дърветата и се насочи към долината. Снижи се на няколко метра от пенливото планинско поточе, намали още повече скоростта и внимателно започна да се промъква сред дърветата по брега.

„Стой ниско, карай бавно и продължавай да се промъкваш на юг — заповяда си той, вече напълно уверен. — Така ще спестиш гориво и ще успееш да се доближиш до границата. А там вече — каквото сабя покаже! Никога няма да те хванат, ако използваш ума си. Скоро ще се мръкне и те няма да могат да те хванат на визуален контакт, имаш достатъчно опит да летиш по уреди до Кувейт. Но как ни откриха? Сякаш ни бяха чакали! Дали са ни уловили на радара още преди кацането ни в Дез Дам? Внимавай!!!“

Отпред изскочиха няколко дебели разклонени дървета, той рязко изви и почти докосна голия планински склон. После се насочи към поредното възвишение, преодоля го и отново се снижи, очите му по навик търсеха удобно място за кацане — просто така, за всеки случай. Беше съсредоточен, действуваше безпогрешно, машината му се подчиняваше с лекота. Минутите минаваха, всички уреди стояха стабилно в границите на нормалното, очите му внимателно следяха небето над тях. Нищо. Над следващата долина си позволи да набере малко височина, завъртя хеликоптера на 360 градуса и отново огледа хоризонта. Нищо.

„Спасени сме! Изгубиха ни! Хвала на Аллаха!“ — закрещя цялото му съзнание. Той пое дълбоко дъх и доволен от себе си, отново се насочи на юг. Едно възвишение, второ… След него започваше равнината. Двата изтребителя чакаха. И двата бяха Ф–14, американско производство.

Летище Техеран, офисът на С-Г: 5,48 следобед.

— … и нямате разрешение за кацане! — разнесе се остър глас от радиостанцията, примесен с пукането на статичното електричество.

Гавалан, Макайвър и Робърт Армстронг се струпаха около апарата и напрегнаха слух. Навън бавно се смрачаваше.

В репродуктора прозвуча металическият глас на Джон Хог от приближаващия се 125:

— Контролна кула Техеран, аз съм ETLL, същият от вчера… Имам разрешение от Киш за кацане и…

— ETLL, забранява ви се кацане! — прогърмя мрачният уплашен глас на дежурния диспечер и Макайвър изруга под нос.

— Повтарям: забранява ви се кацане! Всички граждански полети са отменени по заповед на имама! — Освен него се чуваха различни гласове, които възбудено бъбреха на фарси — доста микрофони бяха включени на тази честота. — Върнете се обратно!