Джеймс Клавел - Вихрушка

— Благодаря ви. Мак, подготви документа за подпис от Негово превъзходителство, така се урежда положението на нашите екипажи. Ще ни бъдат нужни и нови документи за полети, ваше превъзходителство, старите са от предишния режим и вече не вършат работа… Можем ли да разчитаме на личното ви разрешение и подкрепа? Вие очевидно сте високопоставен човек и добре знаете какво имам предвид… — Млъкна и загледа как моллата буквално пораства в собствените си очи от умело подхвърления комплимент.

Беше около тридесетгодишен мъж с мазна брада и парцаливи дрехи. От акцента му личеше, че някога е бил студент в Англия, вероятно един от хилядите ирански младежи, изпратени да следват в чужбина с шахска стипендия.

— Вярвам, че ще ни снабдите с нови документи веднага и така ще станем легитимни пред новия режим…

— Ние… ние ще издадем нови документи за всеки самолет поотделно — отвърна моллата, после отвори очуканото си куфарче и измъкна купчина бумаги. Сложи на очите си стари очила с голям диоптър, едното стъкло беше спукано. — На вас са поверени тринадесет хеликоптера 212 с иранска регистрация, седем 206 и четири „Алует“, пръснати из цялата страна и собственост на „Иран Хеликоптърс Къмпани“, нали така?

— Не съвсем — поклати глава Гавалан. — Всички те са собственост на компанията „С-Г Хеликоптърс“ със седалище в Абърдийн. ИХК е съвместно предприятие между нас и правителството на Иран, тя ще стане собственик на машините едва след като ги заплати.

Моллата се намръщи и приближи хартията до очите си.

— Но вие имате подписан договор, според който „Иран Хеликоптърс“ влиза във владение на самолетите, а тя е иранска компания…

— Вярно, но при определени финансови условия, също споменати в този договор.

— Имамът заяви, че всички наши дългове ще бъдат изплатени, така че няма от какво да се тревожите.

— Разбира се, но собствеността се прехвърля едва след реално извършено плащане — отвърна внимателно Гавалан, задавайки си въпроса дали този мазен тип може да издаде заповед за кацането на Хог. Ако успее да го убеди в това, ще може веднага да се върне в Лондон и може би ще има време да анулира договора с „ЕксТекс“ за лизинг на новите хеликоптери Х–63 още преди края на седмицата. Тръсна леко глава и добави: — Вече месеци наред ние извършваме плащания за сметка на ИХК за всички машини, които оперират тук, със съответните лихви, банкови разноски и…

— Ислямът забранява лихварството! — заяви твърдо моллата и двамата англичани стреснато го изгледаха. — Банките не могат да начисляват проценти, защото това е лихварство!

Гавалан хвърли кратък поглед на Макайвър, после отново насочи вниманието си към моллата:

— Но как тогава ще върви бизнесът? И във вътрешен, и в международен план?…

— Само според законите на исляма! — твърдо рече моллата, после гнусливо се навъси: — Коранът забранява лихварството, именно поради него Иран си има толкова неприятности… Банките са лихварски институции и няма да бъдат толерирани повече! А що се отнася до ИХК, според специална заповед на Ислямския революционен комитет всички съвместни предприятия се закриват до извършване на пълна ревизия в тях! — Моллата размаха хартиите в ръката си и извика: — Всички тези самолети са ирански, регистрирани са тук! — Очите му отново пробягаха по редовете: — Тук, на техеранското летище, вие имате три 212, четири 206 и един 47G4, нали така?

— Те са пръснати на различни места — внимателно отвърна Макайвър. — Тук, в Дошан Тапе и Галег Морги…

— Но всички са тук, в Техеран, нали?

Докато моллата разговаряше с Гавалан, Макайвър внимателно го наблюдаваше и се опитваше да прочете документите в ръката му. Най-отгоре беше списък на всичките им машини, копие от регистъра на контролната кула. Сърцето му се сви, като видя, че два от регистрационните номера бяха оградени с червено — ЕР-НВС–212 на Локхарт и EP-HFC–206 на Петикин.

— Един 212 сме дали назаем на Бандар-е Делам — отвърна той, решил да играе предпазливо. Вътре в себе си проклинаше Валик и горещо се молеше Том Локхарт действително да е в Бандар-е Делам или вече на път за дома. — Останалите са тук.

— Назаем? Това сигурно е ЕР-НВС, нали? — попита моллата, очевидно много доволен от себе си. В този момент го прекъсна гласът на диспечера в кулата:

— ETLL, молбата ви е отхвърлена. Свържете се с Исфахан на честота 118.3, всичко хубаво!

— Добре, правилно — кимна моллата.

Гавалан и Макайвър кипяха вътрешно. Саболир, който внимателно следеше разговора и отлично разбираше, че двамата се опитват да изиграят моллата, се сви на стола и внимателно избягваше погледите на присъстващите. Преди миг, когато моллата беше насочил вниманието си към документите, той хвърли крадешком поглед към Макайвър и окуражително му се усмихна, макар че вътрешно изгаряше от ужас да не би Мак да спомене някъде за услугите, които му беше оказвал. В едно от сутрешните предавания на радиото говорителят на Ислямския революционен комитет призова всички лоялни граждани да заклеймят онези, които са извършили престъпления „срещу исляма“.