Джеймс Клавел - Вихрушка

Колата беше на стотина метра от сградата.

— Толбът крие планина от тайни — промърмори Макайвър. — За какво, според теб, ще иска да си „побъбри“ Армстронг?

— Вероятно да хвърли още малко прах в очите ни… Сигурно е разбрал, че сме се интересували в посолството за него. Странно, обикновено не забравям срещите си… Хонконг? Ще се сетя… Едно обаче ще ти кажа — той е изключително точен човек. Казах му в пет и той беше тук точно в пет, макар да изглеждаше като току-що излязъл от гората. — Очите на Гавалан дяволито проблеснаха под рунтавите вежди: — Май хич не държеше да се срещне с тези приятелчета от Революционния комитет, а? Защо ли?

Делегацията на комитета се състоеше от четирима души — двама въоръжени младежи, един молла и Саболир, вечно изпотения, вечно нервен служител от имиграционната служба.

— Добър вечер, господа — поздрави ги Макайвър и ноздрите му неволно потръпнаха от миризмата на спарена пот, която се разнесе наоколо. — Ще приемете ли по чаша чай?

— Не, не, благодаря — отвърна Саболир, все още много разтревожен, опитвайки се да прикрие тревогата си с арогантност. Настани се на най-добрия стол и добави: — Носим ви нови правила за работа!

— Така ли?

Макайвър имаше вземане-даване с него вече две години и го познаваше отлично. Беше му пробутвал по някоя и друга каса уиски, беше пълнил резервоара му, от време на време го превозваше с цялото му семейство до каспийското крайбрежие за сметка на компанията, която плащаше и престоя му там, веднъж беше уредил пътуването му до Дубай с една изключително красива млада жена, която беше вписана в списъка на пътниците като „ирански експерт“ по негово настояване.

— Какво можем да направим за вас?

За тяхна огромна изненада Саболир извади паспорта на Гавалан и първото им разрешително за кацане и ги постави на масата.

— Ето ви документите, надлежно одобрени и заверени — рече той с натежал от официалност глас. — Имамът заповяда незабавно възобновяване на всички операции. Ислямска република Иран функционира нормално и след три дни летището ще бъде отворено за всички полети по предварително утвърдения график. Вие можете да започнете работа както обикновено.

— И ще започнем да обучаваме пилоти за иранските ВВС? — попита Макайвър, стараейки се да прикрие тържеството в гласа си. Това беше един огромен и изключително доходен контракт за компанията.

— Предполагам, че… — поколеба се Саболир.

— Не — твърдо проговори моллата, после продължи на съвсем приличен английски: — Това ще бъде решено от имама или Революционния комитет. Ще се погрижа да получите ясен отговор, но засега няма да се занимавате с тази дейност. Всичко останало можете да започнете незабавно — доставка на резервни части, редовни полети за „Иран Ойл“ и „Иран Тимбър“ — с предварително обявени и одобрени полети, разбира се. Вдругиден всичко ще бъде наред.

— Отлично! — възкликна Гавалан, а Макайвър одобрително кимна.

— Смяната на екипите на петролните кладенци ще бъде задача, на която ще се дава предимство, тъй като производството на петрол трябва да се възобнови час по-скоро! — добави моллата. — Всеки вътрешен полет ще се придружава от един ислямски гвардеец.

— Само с предварително разрешение и при условие, че е навреме за полета — внимателно, но твърдо каза Макайвър, готов за неизбежния сблъсък. — Без оръжие, разбира се.

— Въоръжените ислямски гвардейци ще летят, за да ви пазят от отвличане, враговете на народа все още са твърде много! — остро отвърна моллата.

— Ще бъдем изключително доволни да си сътрудничим, ваше превъзходителство — намеси се спокойно Гавалан. — Но аз съм сигурен, че не желаете да поставяте под заплаха живота на хората и на цялата ислямска държава. Официално ви моля да предадете на имама нашето настояване по време на полетите да не се носи оръжие… очевидно вие сте влиятелен човек и имате непосредствен достъп до него… Междувременно всички наши самолети ще останат на земята до получаването на официално разрешение от страна на вашето и моето правителство.

— Не можете да направите това, полетите трябва да бъдат незабавно възобновени! — ядосано отвърна моллата.

— Предложете на имама и един компромисен вариант: вашите гвардейци задържат оръжието си, но капитанът прибира мунициите им, докато трае полетът. Съгласен ли сте?

Моллата се поколеба и Гавалан твърдо добави:

— Нали имамът издаде заповед за предаване на ВСИЧКИ оръжия?

— Да — кимна духовникът, после се реши: — Много добре, съгласен съм.