Джеймс Клавел - Вихрушка

— Повтарям, имаме разрешение за кацане от радара в Киш, той ни прехвърли на радара в Исфахан и оттам отново потвърдиха нашето разрешение. Да живее аятолах Хомейни и победата на исляма! Намирам се на четиридесет мили южно от контролен пункт Варамин, очаквам да ми се освободи писта 29-ляво. Моля потвърдете. Имате ли други самолети във въздуха?

За момент от кулата се разнесоха неразбрани крясъци на фарси, после отново прозвуча гласът на авиодиспечера:

— Няма други самолети, но вие не можете… — Английският с американски акцент рязко прекъсна и в ефира се появи раздразнен глас: — Няма кацане! Заповед техерански комитет! Киш не Техеран, Исфахан не Техеран! Вие бъдете арестувани, ако кацнете!

— ETLL — прозвуча в отговор безгрижният глас на Джон Хог. — Разбирам, че не желаете да кацнем и отхвърляте нашето разрешение. Това е грешка, която нарушава правилата за въздухоплаване, моля почакайте на тази честота! — Превключи на честотата на компанията и вече с друг, много по-напрегнат глас попита: — Главна квартира, ще пратите ли инструкции?

Макайвър превключи и проговори в микрофона:

— Триста и шейсет, изчакай. — Това означаваше да направят един кръг и да чакат отговор. Хвърли поглед към намръщения Гавалан. Армстронг беззвучно си подсвиркваше. — По-добре да го върнем. Ако кацне, може наистина да го арестуват и да конфискуват машината.

— С официално получено разрешение? — вдигна глава Гавалан. — Нали съобщи на кулата, че имаме писмо на английския посланик, одобрено от канцеларията на Базарган…

— Но не и от самия Базарган, сър — намеси се Армстронг. — А дори и да беше така, онези мръсници в кулата упражняват реалната власт. Бих предложил да… — Той млъкна и посочи през прозореца: — Вижте какво става!

По пистата за рулиране летяха два камиона и една кола с радиостанция, над която се поклащаше дълга антена. Камионите излязоха на писта 29 и спряха в средата й, от тях наскачаха Зелени Ленти и заеха позиция. Радиоколата продължи към тях.

— По дяволите! — промърмори Макайвър.

— Мислиш ли, че подслушват нашата честота, Мак?

— Положително, Анди.

Гавалан взе микрофона:

— Прекратете! — кратко нареди той, после добави: — Б, повторете Б.

— ETLL — отвърна Хог и превключи на честотата на кулата: — Техеран, изпълняваме молбата ви да анулираме разрешението си за кацане и официално молим за такова разрешение за утре по обед, тъй като превозваме резервни части по спешно искане на „Иран Ойл“. Повтарям: спешно искане! От Техеран ще вземем наши екипи, които заминават в отпуск и ще докараме смяната им.

— Джони както винаги прещраква бързо — усмихна се леко Макайвър и се извърна към Армстронг: — Вас ще…

— Останете на подслушване, ETLL — заглуши думите му диспечерът от кулата.

— Вас ще ви включим в списъка на пътниците веднага щом стане възможно, мистър Армстронг — повтори Макайвър. — Съжалявам, но днес нищо няма да стане. Какво да пиша вътре?

Армстронг откъсна поглед от приближаващата се кола:

— Бих предпочел да бъда консултант на компанията, който си заминава в отпуск… неплатен, разбира се — промърмори той и хвърли въпросителен поглед към Гавалан: — Какво означава „повторете Б“?

— Утре по същото време опитай пак.

— А ако получат официално разрешение?

— Значи тръгвате утре като специален консултант.

— Благодаря, да се надяваме, че утре ще стане. — Армстронг отново погледна приближаващата се кола и бързо добави: — Ще си бъдете ли у дома довечера около десет, мистър Гавалан? Бих могъл да прескоча, просто да си побъбрим…

— Разбира се, ще ви чакам. Срещали сме се и друг път, нали?

— Да. Ако не дойда до десет и четвърт, значи отлагаме за утре сутринта… Знаете какво е придвижването из града. Благодаря ви.

— Добре. Къде сме се срещали?

— В Хонконг — отвърна Робърт Армстронг, кимна любезно и излезе — висок и елегантен.

Видяха го как пресича хангара и отваря задната врата, където го чакаше колата му — сива, мръсна и очукана. Колата на Макайвър беше паркирана пред канцеларията.

— Сякаш и друг път е бил тук — замислено промълви Макайвър.

— Хонконг? Изобщо не си го спомням, а ти?

— Не — поклати глава Макайвър. — Ще питам Джени, тя има прекрасна памет за имена.

— Не съм сигурен, че харесвам или вярвам на тоя тъй наречен Робърт Армстронг, каквото и да разправя Толбът!

По обед бяха отскочили до посолството да разберат що за птица е този Армстронг.

— Много достоен човек — увери ги мазно Джордж Толбът. — Ще ви бъдем много задължени, ако го превозите и не задавате прекалено много въпроси…