Джеймс Клавел - Вихрушка

Очите му потънаха в кафявите топли очи на Ануш, той прочете това, което се криеше в тях, и сърцето му се преобърна.

— С цялото си сърце се моля всичко това да е вярно, Томи — промълви тя и избърса сълзите си. — Никога през живота си не съм била толкова тъжна… Това бягство, убитият войник в снега — всичко беше толкова страшно! Страх ме е и за всички роднини и приятели, които останаха в Иран. Повечето от тях положително ще бъдат съдени от моллите, тъй като винаги са били модерни и…

— Прогресивни — помогна й Локхарт. — Но никой в тази страна не може да бъде вече в безопасност, дори самият Хомейни!

— Така е, Томи — въздъхна тя. — Дано всичко по-скоро свърши! Зная колко обичаш Шаразад, колко трудно ще ти бъде да си далеч от нея и бебето…

— Какво? — зяпна смаяно той.

— Ох, забравих, че ти все още не знаеш нищо — тръсна глава тя и последните сълзи отлетяха от клепачите й. — Беше рано да ти се съобщава каквото и да било. Но Шаразад ми каза, че е сигурна — тя е бременна, Томи!

В душата на Локхарт се издигна вихрушка, той с мъка преглътна буцата, запълнила внезапно гърлото му. Опита се да каже нещо, но устните му безмълвно се разкривиха. В следващия миг беше готов да говори, но вратата зад гърба на Ануш се отвори и на полянката излязоха Валик и Селади, следвани на крачка от Али. И тримата бяха препасали пистолети. „Къщата сигурно е пълна с оръжие“ — помисли си Локхарт. Али отдаде чест и се отправи надолу към езерото, двете деца нададоха радостни писъци и се втурнаха към Валик. Той вдигна момиченцето, подхвърли го във въздуха и го постави обратно на земята после се обърна към жена си.

— Какво има, Ануш?

— Нали искаше точно по това време да бъда тук с децата? — припомни му с усмивка тя.

— Да, моля те да приготвиш за път Сетарем и Джалал. Скоро тръгваме. — Децата изтичаха в къщата, а Валик се обърна към Локхарт: — Готов ли е хеликоптерът, капитане?

— Да.

Валик отново погледна жена си.

— Моля те да се приготвиш, скъпа.

Тя се усмихна, но не помръдна от мястото си.

— Готова съм, трябва само да взема палтото си.

Приближиха се и останалите офицери. Няколко от тях носеха автомати.

Локхарт с мъка откъсна мислите си от Шаразад и радостното събитие.

— Какъв е планът? — попита той.

— След няколко минути отлитаме за Багдад — отвърна Валик.

— Мислех, че ще отидем в Кувейт — обади се Ануш.

— Променихме плановете си. Генерал Селади смята, че пътуването на юг е твърде опасно. — Очите на Валик не се отделяха от лицето на Локхарт. — Искам след десет минути да сме във въздуха!

— Бих ви посъветвал да изчакате до два часа през нощта…

— Тук можем да бъдем нападнати — хладно го прекъсна Селади. — Наблизо има военновъздушна база, от която всеки момент може да се появи патрул. Вие не разбирате от военни въпроси. Трябва веднага да отлетим за Багдад!

— Кувейт е по-безопасно място, но и в двата случая хеликоптерът ще бъде конфискуван, тъй като нямаме разрешение за напускане на Иран — каза Локхарт.

— Може би. А може и да се измъкнем — тихо отвърна Валик. — Малко бакшиш, някоя и друга връзка и всичко ще се оправи. — „Ти, нахалнико, вмъкнал се в семейството ми! — помисли си злобно той. — Ти и хеликоптерът ще бъдете бакшиша, който ще задоволи дори иракчаните! Защото не може да има спор, че си излетял без разрешение от Техеран и на практика си отвлякъл машината! Иракчаните ще разберат това и няма да ни сторят зло. С теб, хеликоптера и малко пара на ръка те няма да ни създават неприятности. Защото мразят Хомейни и се страхуват от него и неговия вариант на исляма!“

Забеляза, че Локхарт го наблюдава, и въпросително го погледна:

— Мисля, че изборът на Багдад е неправилен.

— Стига вече, тръгваме! — отсече генерал Селади.

Лицето на Локхарт се наля с кръв от грубостта му, останалите се размърдаха с неудобство.

— Несъмнено! — съгласи се Локхарт. — Можете да тръгнете в мига, в който машината и пилотът са готови. Летели ли сте някога сред тези планини?

— Не… Но 212 има възможност да преодолее височините и нашата цел е Багдад. Да тръгваме!

— Желая ви успех. Продължавам да държа на мнението си, че полетът до Кувейт ще бъде далеч по-безопасен, но и за него трябва да се изчака нощта. Разбира се, вие можете да постъпите както намерите за добре, но аз няма да летя с вас!

Мълчанието натежа от напрежение, лицето на Селади бавно започна да се налива с кръв.

— Подгответе се за полет, и то веднага! — изсъска той.

Локхарт се обърна към Валик.