Джеймс Клавел - Вихрушка

— Пак повтарям — отървете се от него! А след това ще отидем в Багдад, а не в Кувейт!

— Моля ви, помислете добре, ваше превъзходителство. Локхарт е опитен пилот…

Али хвърли поглед на часовника си. До излитането оставаха тридесет минути. Забеляза, че Локхарт поглежда към къщата, в която се бяха настанили Валик и Селади. Кой ли от двамата е надделял, запита се той. Какво ли очаква този беден нещастник? Затвор в Ирак, затвор в Кувейт, или просто куршум в главата? Съмнявам се дали изобщо ще го погребат! По-скоро ще го оставят на лешоядите…

— Какво има? — погледна го изпитателно Локхарт.

— Нищо, капитане, нищо… Просто си спомних какъв късмет извадихме с това бягство от Исфахан.

— Дължа ви живота си — призна Локхарт, сигурен, че ако Али и майорът не бяха го измъкнали, вече щеше да е разстрелян.

А ако го хванат сега? Същото! Не си позволяваше да мисли за Шаразад и Техеран, не си позволяваше да крои никакви планове. Има време, успокояваше се той. Първо трябва да се изчака как ще завърши това пътуване, накъде ще се насочат…

Къде ли са намислили да отлетят? Кувейт или някое пусто място оттатък иракската граница? Ирак е настроен враждебно към всички иранци и това може да се окаже опасно за тях. Оттук до Кувейт се стига лесно, освен това повечето кувейтци са сунити, а не шиити, следователно са настроени враждебно към Хомейни. Но за да се стигне дотам, ще трябва да се промъкват през опасно въздушно пространство, от двете страни на което дебнат иракчани и иранци, изнервени, уплашени и готови да натиснат спусъка. В рамките на стотина квадратни километра се намират поне двадесет ирански военновъздушни бази с готови за бой изтребители и уплашени пилоти, които умират да демонстрират вярност към новия режим.

Но какво ще стане с обещанието пред Макайвър, че в никакъв случай няма да лети оттатък границата?

„След Исфахан ти си белязан, момче! Няма начин бунтовниците да са забравили името ти или регистрационния номер на хеликоптера. Видя ли някой да ти записва името? Май че не. Но дори и така е по-добре да изчезваш, докато все още можеш да го сториш — замесен си в бягство, в Исфахан бяха убити хора!

А Шаразад? Не мога да я изоставя!

Може би ще се наложи, в Техеран тя е на сигурно място.

А какво ще стане, ако дойдат да те потърсят и отмъкнат Шаразад вместо теб?“

— Бих изпил нещо студено — промълви Локхарт с внезапно пресъхнала уста. — Мислите ли, че ще им се намери нещо като кока-кола?

— Ще проверя — рече Али, после видя, че Ануш и децата на Валик се изкачват по пътеката насреща им.

— Какъв чудесен ден! — възкликна Ануш с щастлива усмивка. Около очите й обаче все още се виждаха тъмните кръгове.

— Вярно е — поклатиха едновременно глави двамата мъже и също така едновременно се запитаха как е възможно тази прекрасна жена да се омъжи за онзи отвратителен стар негодник.

— Къде е съпругът ми, капитан Абаси?

— В къщата при останалите, ваше височество — отвърна Али. — Ще позволите ли да ви придружа?

— Бихте ли му предали да излезе навън?

Али не искаше да я оставя насаме с Локхарт, тъй като Валик и Селади крояха плановете си в нейно присъствие. Планове по отношение на бъдещия полет, разбира се. Съдбата на Локхарт обсъждаха по-късно.

— Не ми се иска да нарушавам спокойствието на генерала, ваше височество — отвърна той. — Затова ви моля да ме придружите.

— Моля ви да го повикате! — меко, но настоятелно повтори тя. Поведението й беше не по-малко повелително от това на генерала, макар и прикрито зад воала на любезност.

Али сви рамене и се отдалечи. Иншаллах! Децата започнаха да играят на криеница около навеса, а Ануш леко докосна ръката на Локхарт.

— Все още не съм ти благодарила, че ни спаси живота, Томи — тихо промълви тя.

Локхарт стреснато я погледна. За пръв път го наричаше по име, досега винаги беше „капитан Локхарт“ или „негово превъзходителство съпругът на Шаразад“.

— Радвам се, че успях да помогна — отвърна той.

— Зная, че двамата със стария Мак приехте да го сторите само заради децата и мен — продължи тя. — Не се учудвай, скъпи, аз познавам добре силата на мъжа си… а и слабостите му… — Очите й се замрежиха от сълзи. — Зная и какво означава всичко това за теб — ти излагаш на опасност не само своя живот, но и живота на Шаразад, бъдещето ви в Иран, а може би и бъдещето на цялата компания!

— Не, Шаразад не. Тя е в пълна безопасност. Баща й, негово превъзходителство Бакраван, ще се погрижи да я пази, докато се открие възможност тя да замине…