Джеймс Клавел - Вихрушка

— Толкова добър ли беше?

— Да. И именно затова го убиха… защото беше много добър във всичко!

— Кой го направи?

— Не зная. Ако знаех, той или те отдавна нямаше да са живи!

Локхарт забеляза възхищението на лицето на събеседника си.

— Вие го познавахте, така ли?

— Бях негов помощник… един от помощниците му в продължение на година. Никога в живота си не съм срещал по-прекрасен човек! Беше отличен генерал, отличен пилот, спортист, скиор, всичко! Ако беше жив, шахът никога не би попаднал в капана на чужденците и на онази хиена Джими Картър, никога не би напуснал страната! Иран нямаше да се сгромоляса в пропастта — той нямаше да позволи на генералите да извършат своето позорно предателство! — Лицето на Али Абаси се разкриви от гняв. — Ако беше жив, изобщо нямаше да говорим за предателство!

— Значи са го убили хората на Хомейни, така ли?

— Не, преди три години това беше невъзможно. По-скоро Туде, федаините или всеки друг фанатик, планирал отслабването и разединението на Иран. Той беше шиит, макар и със съвременни разбирания… — Али извърна потъмнялото си от мъка лице към Локхарт. — А може и някой от висшите ешелони на властта, страхуващ се от огромната му популярност…

Локхарт объркано премигна.

— Искате да кажете, че е възможно да е бил убит по нареждане на шаха?

— Не, това е изключено. Но генералът беше трън в очите на онези, които съветваха владетеля и подло го подвеждаха. Беше заплаха за всички британските интереси, тъй като подкрепяше премиера Мосадех в плановете му да национализира „Англо-ираниан Ойл“ и се обяви твърдо за четирикратното повишение на цените на петрола от ОПЕК. Беше настроен произраелски, макар и да не се обявяваше открито срещу арабите — а това означаваше заплаха за ООП и Ясер Арафат. Можеше да се приеме и като заплаха за американските интереси и интересите на Голямата седморка, тъй като не даваше пет пари за тях. Беше истински патриот! — Очите на Али странно блестяха. — Убийството е древно изкуство в Иран — прошепна той. — Нали Ибн-ал-Сабах е бил иранец?

— Извинявайте, но кой е Ибн-ал…

— Легендарният Планински старец… Хасан Ибн-ал-Сабах, религиозният лидер на измаилтяните, създал още през XI век специална група убийци, специализирана в отнемането живота на всички политически противници…

— Извинете, бях забравил. Нали той е бил приятел на Омар Хаям?

— Така е, според някои легенди. — Али тръсна глава и добави: — Ариани беше убит, но никой не знае от кого. Все още…

Двамата дръпнаха вратите на хангара.

— Сега какво ще правим? — попита Локхарт.

— Ще чакаме, после ще продължим пътуването си.

„В изгнание — мислено добави Али. — Няма значение, то ще бъде временно, а за разлика от бедния ни владетел аз зная къде отивам — в Щатите.“

Само родителите му знаеха, че той притежава американски паспорт. „Колко умен е бил татко“ — отново се удиви той. „Човек никога не може да предвиди Божиите дела, сине — каза му веднъж старецът. — Затова те съветвам да подадеш молба за американско гражданство, докато все още можеш да го сториш. Династиите идват и си отиват, остава единствено семейството. Шаховете се издигат и падат, спомни си какво е бил Реза, преди да се обяви за върховен владетел — обикновен авантюрист, син на неграмотни бедняци от Мазандаран!“

— На сянка е доста студено — изтръгна го от спомените му Локхарт.

— Прав сте — тръсна глава Али. Знаеше, че баща му бе имал право не само по отношение на императорското семейство, но и по отношение на тези, които смучеха блага около него. Като тези продажни генерали Валик и Селади, които биха го хвърлили на вълците без никакво колебание.

„Все още имат нужда от мен, тъй като само аз мога да управлявам хеликоптер, ако не броим този нещастник, който изобщо не подозира, че животът му е поставен на карта“ — помисли си той.

— Ликвидирайте този Локхарт! — беше заповядал генерал Селади. — Защо трябва да го вземаме с нас? И без това се готвеше да ни зареже в Исфахан! Познава ни и ще ни предаде без колебание, затова трябва да бъде убит!

— Не, вуйчо, ваше превъзходителство — възпротиви се Валик. — Ще ни бъде от полза в Ирак или Кувейт. Ще го подарим на тамошните власти, а те да правят с него каквото искат — да го тикнат в затвора или да го екстрадират. Нали той открадна ирански хеликоптер и прие да ни превози срещу заплащане?

— Вярно е, но въпреки това може да съобщи имената ни на бунтовниците.

— По това време ние и нашите семейства вече ще сме в безопасност.