Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не, но…

— Значи си подозрителен! — притисна револвера си още по-силно Затаки, а свободната му ръка направи повелителен жест към останалите. — Пуснете пилота и приберете оръжието, иначе ще ви избия като кучета, кълна се в Аллаха!

В момента, в който беше сграбчил пушката на Вазари, хората му безшумно обкръжиха тълпата и държаха всички под прицел. Двамата бунтовници, които влачеха Старк, побързаха да го пуснат.

— Защо трябва да ти се подчиняваме? — мрачно пита единият от тях. — Кой си ти да издаваш заповеди?

— Аз съм полковник Затаки, член на Революционния комитет на Бандар-е Делам, по волята на Аллаха. Американецът ни помогна да се спасим от контраатака на федаините и докара тук всичките ни ранени! — Изведнъж го обзе непонятна ярост, той блъсна силно Вазари и сержантът се просна в снега. — Веднага го освободете, не чухте ли какво ви казах? — Пръстът му натисна спусъка и куршумът проби овчия кожух на единия нападател. При трясъка на изстрела Мануела почти припадна, а Зелените ленти се пръснаха да търсят укритие. — Следващия ще го вкарам между очите ти! — изръмжа Затаки и се обърна към Вазари, който все още беше на земята. — Ти си арестуван! Имам чувството, че си предател, и сега ще проверим това. Останалите са свободни. Предайте на местните комитети, че съм готов да разговарям с тях. Тук!

Бунтовниците започнаха да се разпръскват с тихо мърморене. Еър се приближи до Мануела и я прегърна през кръста, срещна очите на Старк и кимна.

— Хайде, ела да се приберем — меко каза той.

— Не, Фреди… моля те! — прошепна тя. — Вече съм спокойна, обещавам да не издам нито звук! — На устата й се появи пресилена усмивка, душата й горещо се молеше мъжът с пистолета да надделее и все още колебаещите се бунтовници да се оттеглят тихо и мирно.

Всички гледаха мълчаливо как Затаки изчаква с пистолет в ръка, гледаха и поваления сержант. Противниците му с повече кураж продължаваха да го гледат намръщено, а Старк стоеше неподвижно сред тях, без изобщо да е сигурен, че полковникът ще успее да се наложи. Затаки провери пълнителя и вдигна пистолета.

— Вървете си с добро, в името на Бога — повтори той, после отново кипна: — Глухи ли сте?!

Този път заплахата в гласа му предизвика необходимия ефект и последните му противници се пръснаха. Сержантът се изправи с посивяло лице и напразно се опитваше да прикрие ужаса си.

— Ти стой на място и да не си посмял да помръднеш, преди да ти наредя! — изръмжа Затаки, после се обърна към Старк. — Пилот, трябва да приключим с разтоварването, а после хората ми трябва да бъдат нахранени!

— Добре, полковник… Благодаря ви.

— Няма нищо. Тези хора не знаят нищо, затова не можем да ги виним… — Тъмните му пронизващи очи се забиха във фигурата на Мануела. — Това жена ви ли е, пилот?

— Да, полковник.

— А моята загина при Абаданския пожар, заедно с двамата ми сина… Такава е била волята на Аллаха…

— Понякога тази воля е непоносимо тежка…

— Волята на Аллах си е волята на Аллах! Хайде, да довършим разтоварването!

— Добре — кимна Старк и се покатери в кабината с чувството, че е преминала само най-непосредствената опасност.

Затаки беше непредвидим и избухлив като нитроглицерин! Свалиха още двама ранени, които бяха привързани неподвижно към седалките. Старк приклекна до единия и меко попита на английски:

— Как си, приятелче?

Джон Тайрър отвори очи и свъси вежди под окървавената превръзка!

— Добре съм… Какво… какво стана?

— Можеш ли да виждаш?

Тайрър изненадано го погледна, после разтърка очите и челото си и за огромно облекчение на Старк промърмори:

— Мога, разбира се… Малко не си на фокус и главата ми ще се пръсне, но те виждам… Виждам те, Дюк… Какво стана?

— Сутринта ни нападнаха федаини. Ти попадна под кръстосан огън и един куршум те парна в слепоочието… Когато се изправи, започна да се въртиш в кръг като обезглавена кокошка и да крещиш: „Не виждам, не виждам!“… После припадна и едва сега идваш в съзнание.

— Чак сега? — учуди се американецът и надникна през отворената врата на кабината. — Къде се намираме, по дяволите?

— В Ковис. Реших да те докарам тук заедно с останалите.

— Нищо не помня — учудено промълви Тайрър. — Федаини, казваш? За Бога, Дюк, аз дори не помня как съм се озовал на борда!

— Стига толкова, приятелче — прекъсна го Старк. — По-късно ще говорим. — Обърна се и извика на Еър: — Фреди, доведи двама души да пренесат Джон Тайрър до лечебницата! — После погледна Затаки, който наблюдаваше от вратата развоя на събитията, и добави на фарси: — Ваше превъзходителство, моля наредете на хората си да пренесат ранените в лечебницата… Моят заместник, капитан Еър ще се погрижи да получат храна, а вас каня да хапнем у дома.