Джеймс Клавел - Вихрушка

— Дойдох само да надникна, утре сутринта започваме… — Младежът бръкна в горния джоб на куртката си и извади лист хартия. — Три полета до местни сондажи, първият в осем нула-нула, нали така?

Еър погледна листа и сви рамене.

— Разрешени ли са от Есвандиари?

— Кой е този?

Еър му обясни.

— Капитане, тези полети са по лична заповед на майор Чангиз и можете да се обзаложите, че ще бъдат осъществени — засмя се сержантът.

— Майор Чангиз ли? Не го ли арестуваха заедно с полковника?

— Нищо подобно, капитане. Молла Ковиси го назначи за временен командващ базата и чака потвърждение от Техеран.

Пръстите на Вазари ловко превключиха каналите на радиопредавателя.

— Ало, базата? Говори Вазари от кулата на С-Г. Нужен ли ни е подписът на представителя на „Иран Ойл“ Есвандиари за утрешните полети?

— Не — разнесе се плътен мъжки глас в репродукторите, после попита със силен американски акцент: — Там всичко ли е наред?

— Да, тук сме заедно с капитан Еър — отвърна сержантът и очите му по навик огледаха хоризонта.

— Отлично. Капитан Еър, говори старшият диспечер. Всички разрешени от майор Чангиз полети са автоматически одобрени и от „Иран Ойл“.

— Мога ли да получа това в писмена форма, моля?

— Утре в осем ще ви пратя копие по сержант Вазари.

— Благодаря ви.

— И аз благодаря, база — подхвърли Вазари, понечи да се изключи, но очите му се заковаха на нещо в далечината. — Задръжте, база, едно птиче лети насам… Хеликоптер, двеста и седемдесет градуса…

— Къде? А, виждам го! Как по дяволите се е промъкнал под радара? Вие бяхте ли включени?

— Не — отвърна сержантът и насочи бинокъла. — Машина „Бел 212“, все още не мога да видя регистрацията… Лети право към нас… — Ръката му включи УКВ радиостанцията. — Говори кулата на военната база в Ковис. Хеликоптер без позивни, предайте регистрационните си данни, маршрут и място на излитане!

Никакъв отговор. Мълчанието се нарушаваше единствено от пропукването на статичното електричество. Позивните бяха повторени и от базата, но също не получиха отговор.

— Този нещастник е в смъртна опасност! — промърмори Вазари и отново вдигна бинокъла.

Еър взе другия с разтуптяно сърце. Хеликоптерът се насочи към площадката за кацане и той ясно прочете регистрацията му — ЕР-НВХ.

В същия миг я разчете и старшият диспечер във военната кула, после направи нов безуспешен опит за радиовръзка.

— Да не би да е някой от вашите, капитан Еър?

— Не, сър, не от тези, които са базирани тук — внимателно отвърна Еър. — Но това не пречи да е от някоя друга база на нашата компания.

— Сержант! Веднага след приземяването арестувайте пилота и всички пътници! Изпратете ги тук, в главната квартира под стража!

— Слушам, сър.

Двамата насочиха вниманието си към хеликоптера, който направи кръг и подходи за кацане. Но вместо да се приземи на площадката, машината увисна на няколко метра над нея и леко се разклати.

— Не му работи радиостанцията — веднага включи Еър. — Иска ръчен сигнал за разрешено приземяване.

— Дайте му го — кимна сержантът.

Еър провери дали върху повърхността на мощния прожектор е сложен зелен екран, после го насочи навън и включи електричеството.

Хеликоптерът се поклати още веднъж, за да покаже, че е приел сигнала, и се насочи към площадката. Вазари грабна карабината си и изскочи навън, Еър се опита да различи лицата на пилота и човека до него, не успя и хукна надолу по стълбите.

На площадката се бяха струпали няколко души от наземния персонал на компанията, откъм военната база се появи кола и бързо се насочи към тях. Мануела излезе на прага на бунгалото. Вазари се приближи до четиримата въоръжени въстаници, които клечаха наблизо. Един от тях, почти хлапак, безразсъдно премяташе автомата в ръце, изпусна го и той изтрака на бетона с дуло, насочено точно към Еър. За щастие оръжието не гръмна, хлапакът го вдигна и започна да удря приклада му в земята, за да го изтръска от снега. На пояса му бяха окачени няколко гранати, при това направо за предпазните щифтове. Еър бързо се присъедини към групичката механици, която побягна да търси прикритие.

— Проклет тъпак! — изруга един от тях. — Ще се вдигне във въздуха, пък и ние ще отидем по дяволите! Добре ли сте, капитане? Чухме, че Перкото станал важна клечка!

— Да, така е. — Откъде е този НВХ, Бенсън?

— Бандар-е Делам — отвърна Бенсън, як англичанин с обрулено от вятъра лице. — Бас слагам, че е на Дюк.