Джеймс Клавел - Вихрушка

— Бахтияр ли? — недоумяващо го погледнаха Есвандиари и моллата. — Нима още не сте научили? Той си подаде оставката и избяга, вчера сутринта капитулираха и генералите! Начело на Иран е имам Хомейни и Революционният комитет!

Еър, Дюбоа и останалите чужденци зяпнаха от изненада. Моллата каза нещо на фарси и всички бунтовници избухнаха в смях.

— Капитулираха? — прошепна Еър.

— Аллах най-сетне вразуми генералите — поясни с блеснал поглед Хусаин. — Те са арестувани, целият Генерален щаб е в затвора! Там е мястото на всички врагове на исляма! Чували ли сте за Насири? — Това беше името на ръководителя на САВАК, арестуван от шаха преди няколко седмици. Срещу него предстоеше съдебен процес. — Насири беше признат за виновен в престъпления срещу хуманността и разстрелян заедно с още трима генерали: Рахими, комендант на Техеран по време на извънредното положение, Наджи — генерал-губернатор на Исфахан, и Косродад — командващ морските пехотинци. Не ни губете времето! Ще летите или не?

Еър почти не беше в състояние да разсъждава. Ако всичко това е истина, Пешади и съпругата му са покойници!

— Ние… Разбира се, ще изпълним всеки законен чартър… Какво точно се иска от нас?

— Да превозите незабавно до Исфахан негово превъзходителство молла Хусаин Ковиси и неговия екип заедно с този затворник и съпругата му! — обясни Есвандиари, после нетърпеливо добави: — Веднага!

— Те… Полковник Пешади и съпругата му не са вписани в пътния лист.

Все така нетърпелив, Есвандиари дръпна хартията от ръцете му, надраска нещо и отново му я подаде:

— Вече са вписани!

После се обърна към бунгалата и посочи с пръст Мануела, изправена на вратата с внимателно прибрани под малко кепе коси и затворено скиорско облекло.

— А тази ще я арестувам за незаконно проникване на територията на базата! Тук няма квартири за семейни и вие много добре го знаете!

Беше я забелязал още в първия миг на пристигането си. Веднага усети как го облива вълната на желанието, от което едва ли някога щеше да се отърве. Тази жена го привличаше неудържимо!

— Няма ли най-сетне да излитаме? — извика откъм хеликоптера полковник Пешади. — Замръзнахме в това желязо! Побързайте, Еър! Искам да бъда в компанията на тези червеи колкото е възможно по-кратко!

По лицата на Есвандиари и моллата избиха червени петна.

— Да, сър, веднага — извика в отговор Еър, почувствувал се по-добре от проявата на тази смелост. — Марк?

Дюбоа кимна и се обърна към Есвандиари:

— Къде е разрешението от военните?

— Прикрепено е към листа. Важи и за обратния полет утре. — Есвандиари се обърна към моллата и премина на фарси: — Предлагам да се качвате, ваше превъзходителство.

Моллата кимна и се отдалечи, охраната направи знак на Пешади и съпругата му да се качват на борда. Те го сториха с все така гордо вдигнати глави, след тях в кабината се натикаха въоръжени бунтовници, а моллата зае мястото отпред до Дюбоа.

— Почакайте! — викна Еър с дълбока тревога в гласа. — Няма да летим с въоръжени хора на борда! Това противоречи не само на нашия, но и на вашия правилник!

Есвандиари излая някаква заповед и посочи с палец към Мануела. Четирима въоръжени бунтовници се отправиха към нея и я заобиколиха. Други се приближиха до Еър.

— Хайде, вдигайте палец на Дюбоа! — заповяда Есвандиари.

Разбрал, че няма избор, Еър неохотно се подчини. Дюбоа кимна, даде газ и миг по-късно вече беше във въздуха.

— Отиваме в канцеларията! — надвика воя на двигателите Есвандиари, после даде знак на войниците да оставят Мануела на мира и да се приберат в колите. Мрачно се огледа и нареди през рамо на последвалия го помощник: — Четирима души и една кола да останат на разположение, имам още работа с тези чужденци! — Извърна се към Павуд: — Ти! Искам веднага да ми изготвиш справка за оборудването на базата! Машини в наличност, резервни части, автомобили, количество гориво! Освен това брой на работниците и служителите, иранци и чужденци. Имена, длъжност, номер на паспорта и работното разрешение. Ясно?

— Да, ваше превъзходителство Есвандиари, ще бъде направено…

— Утре искам да видя всички паспорти и разрешения. Действай!

Павуд побърза да изчезне, а Есвандиари се насочи към кабинета на Старк. Влезе и се настани зад бюрото, следван от Еър.

— Седни!

— Благодаря, ваше превъзходителство, много сте любезен! — язвително се усмихна Еър и се отпусна в креслото срещу него.

Двамата бяха горе-долу на една възраст, гледаха се враждебно. Иранецът извади цигара и запали.