Джеймс Клавел - Вихрушка

Миг по-късно Гуенг се изправи до Рос.

— Мисля, че този беше последният, сахиб — съобщи той. — Поне засега.

Двамата изчакаха смъртта на Виен Розмънт, после направиха каквото могат за тялото му и това на Тенцинг и отново тръгнаха на път.

Военна база Исфахан: 5,40 сутринта.

Небето на изток започна да просветлява. Базата беше спокойна, на територията й се виждаха само въоръжени въстаници, оставени за охрана. Вчера народът начело с моллите я превзе с щурм, арестува всички военни, пилоти и механици и ги постави под стража в казармите, а тези, които се обявиха на страната на Хомейни и революцията, бяха освободени.

Осемнадесетгодишният Релази беше много горд със своята зелена лента на ръкава, а още по-горд от факта, че е оставен на пост пред бараката, в която е заключен предателят генерал Валик със семейството му, опитал се вчера да избяга в настъпилата бъркотия заедно с онзи чуждестранен пилот, агент на ЦРУ. „Аллах е велик — помисли си той — и всички тези предатели още утре ще поемат пътя към ада.“

От поколения наред мъжете от рода Релази бяха обущари и държаха една малка сергия на Стария пазар в Исфахан. „Да — помисли си той. — Допреди седмица и аз бях обущар, но тогава ме призова нашият молла, даде ми Божията лента и ми показа как да използвам пушката. Ах, колко славни могат да бъдат пътищата Господни!“

Беше се подслонил под навеса на бараката, но студената влага го пронизваше, въпреки че беше навлякъл всичките дрехи, с които разполагаше — потник, риза от груб плат, протъркан пуловер, сако и панталони, купени на старо, препатил войнишки шинел, принадлежал някога на баща му. Краката му бяха вкочанени.

— Такава е волята на Аллаха — промърмори той и веднага се почувствува по-добре. — Скоро ще ме сменят и пак ще мога да ям… Господи, тези войници си живеят като истински паши! Хранят ги два пъти на ден, в едното ядене винаги има ориз!… А освен това им плащат… Пари на Сатаната, но все пак пари! — От гърдите му се откъсна тежка кашлица, той премести американската карабина на другото си рамо, после бръкна в джоба си и извади един фас, който отдавна пазеше за подобни моменти.

„Кой би допуснал, че с такава лекота ще превземем базата — усмихна се младежът наум. — Малцина от нас бяха убити и отпътуваха за рая при нападението на портала, нашите братя вътре в базата бързо блокираха пистите с камиони и влекачи, завзеха самолетите и хеликоптерите, за да попречат на предателите да избягат…“ „Присъединете се към святата революция!“, „Помогнете на Аллах да свърши своята работа, елате с нас в рая“! — това бяха лозунгите, които младите въстаници щурмуваха казармите и призоваваха войниците да минат на тяхна страна. Младежът се усмихна и унесено започна да ги повтаря…

Тежкият приклад смаза носа и част от лицето му. Релази се строполи в безсъзнание на снега, ослепял завинаги, останал жив по волята на Аллаха, макар и ненормален, с повредени мозъчни функции. Нападателят му беше войник на негова възраст, който сграбчи карабината още по-здраво и разби паянтовата ключалка на бараката.

— Бързо! — прошепна той, изпотен от страх.

Генерал Валик подаде глава навън и предпазливо се огледа.

— Хайде, побързайте, за Бога! — дръпна го за ръкава войникът.

— Аллах да те благослови! — прошепна Валик, хлътна в бараката и след миг се показа с две дебели пачки банкноти.

Войникът ги натъпка в джобовете на униформата си и се стопи в мрака така безшумно, както се беше появил. Валик за момент се поколеба с разтуптяно сърце. Вдигна карабината от снега, зареди и я преметна през рамо. Взе в ръка дипломатическото си куфарче и отправи една безмълвна молитва на благодарност към Бога, че въстаниците бързаха прекалено много, за да открият двойното му дъно.

— След мен! — изкомандува семейството си той. — И тихо, за Бога!

Дръпна пешовете на дългото си палто и закрачи през снега. Жена му Ануш, осемгодишният Джалал и шестгодишната Сетарем се поколебаха на прага на бараката. Всички носеха скиорски дрехи, върху своите Ануш беше наметнала визоново палто, което особено много раздразни бунтовниците, имали късмета да ги арестуват.

— Ще ти го оставим! — викна един от тях. — Само то е достатъчно доказателство за греховете ти пред Аллаха и ще те прати в ада!

Но през нощта визонът й свърши чудесна работа в студената барака, тя го постла на пода и зави децата си с него.

— Хайде, милички — прошепна тя и потръпна от страх.