Джеймс Клавел - Вихрушка

Не след дълго навлязоха сред боровете, в краката им бавно натежаваше умората. Тенцинг продължаваше да води. Стъпваше леко по мекия сняг, дробовете му с наслада поемаха кристалночистия въздух. Изведнъж усети опасност и се закова на място. Всички замръзнаха. След няколко дълги секунди Рос се размърда и безшумно пристъпи напред. Тенцинг веднага застана до него. Двамата внимателно се озъртаха сред стройните стволове на дърветата, луната хвърляше странни сенки. Отново замръзнаха на място. Нищо. Нито миризма, нито движение. После от клона на близкото дърво се отрони купчина сняг, някаква нощна птица изкряка и отлетя. Тенцинг безшумно вдигна ръка в посоката, в която замря плясъкът на крилете й, направи знак на Рос да остане на място, после измъкна широкия си нож и потъна в мрака.

След няколко метра видя това, което очакваше, и сърцето му затуптя — на петдесетина метра от него, прикрит зад широк дънер, клечеше някакъв мъж. Пристъпи няколко крачки, сигурен, че онзи не го е усетил. После периферното му зрение изведнъж долови движение на сенки вляво и вдясно, той рязко се сниши и извика колкото му глас държи:

— Засада!

Първият откос свирна край ушите му, без да го улучи. Но вторият беше по-точен, един куршум проби левия му дроб и изскочи откъм гърба, а тялото му се залепи за ствола на паднало дърво. От противоположната страна на пътечката затракаха още автомати. Попаднали под кръстосан огън, Рос и останалите се проснаха в снега и запълзяха към прикритието на близките дървета.

Тенцинг остана безпомощно да лежи в снега. Чуваше стрелбата някъде далеч, макар съзнанието му да свидетелстваше за обратното. С върховно усилие на волята той се изправи на крака и изпразни оръжието си в убийците. Част от нападателите се обърнаха и отново го засипаха с куршуми. Някои от тях просвириха край ушите му, други се забиха в тялото му. Един раздроби рамото му, но той не усети болката. Беше страшно доволен, че умира така, както трябва да умират бойците от полка — устремен напред, неустрашим и непобедим. „Аз наистина не изпитвам страх! Аз съм индус и отивам при Шива със спокойно сърце! А когато се преродя отново, ще моля всички богове пак да бъда гурка!“

Стигна мястото на засадата и ножът му посече ръката на един от нападателите. Но силите му секнаха, краката му се подгънаха, ослепителна светлина експлодира в главата му и той умря, без да изпитва никаква болка.

— Прекратете огъня! — извика Рос, бързо преодолял шока на изненадата и поел ръководството на групата в свои ръце. Засече две огневи точки срещу тях, но и двете бяха отлично прикрити. Мястото на засадата беше избрано умно и кръстосаният огън беше смъртоносен. Ясно видя как улучиха Тенцинг и с мъка потисна желанието си да скочи и да му се притече на помощ. Съзнаваше, че първо трябва да спечели битката и да осигури безопасността на останалите. Изстрелите бяха многократно усилени от ехото на планинските склонове. Рос измъкна две гранати, сложи предпазителя на автоматична стрелба и започна да чака удобния момент за измъкване от капана. Видя как Тенцинг се надига и се впуска напред с боен вик, осигурявайки му точно онова време, което му беше необходимо.

— Прикривай ме! — нареди той кратко на Розмънт и кимна на Гуенг: — Хайде!

Гуенг незабавно скочи на крака и се понесе напред. Видя ясно как Тенцинг рухва на снега, обзе го сляпа ярост. В движение издърпа халката на ръчната си граната и я запрати в средата на групата нападатели, просна се на земята да изчака експлозията и в следващия миг беше отново на крака. Карабината в ръцете му затрещя и сподавените викове на ранените от гранатата бързо заглъхнаха. Зърна как един от нападателите се втурва да бяга, а друг отчаяно пълзи към близкия храсталак. Кратък замах с широкия нож и главата на пълзящия се търкулна край него, къс ред и бягащият с вик се строполи. Гуенг отново се просна на снега, очаквайки нападение от всички страни. Оттатък пътеката експлодира граната и той погледна натам.

Рос атакуваше, движейки се бързо на колене и лакти, Розмънт го прикриваше с кратки редове. Стигна до следващия дънер, вече малко встрани от огъня на нападателите. Пое дълбоко дъх и вдигна глава. В същия миг проехтя нова експлозия. „Дано Гуенг и Тенцинг са живи и здрави“ — помисли си той и запълзя по твърдия сняг. Когато прецени, че е достатъчно близо до втората група нападатели, спря и дръпна халката на гранатата си. После грабна автомата в лявата си ръка и изскочи на малкото възвишение. Моментално видя нападателите, но те се оказаха не точно на мястото, където беше очаквал. Бяха петима, на някакви си десет-дванадесет метра разстояние. Те също го видяха и насочиха дулата на пушките си към него, но той беше по-бърз със стотна от секундата. В момента, в който снегът завря от куршумите им, той вече беше зад близкия дънер с граната в ръка. Преброи до четири и я хвърли, после покри главата си с ръце. Взривът беше страхотен, тялото, му се повдигна от земята и отново се тръшна върху нея, отгоре му се посипаха клоните на близкия бор, изтръгнат до корен от детонацията.