Джеймс Клавел - Вихрушка

— Щяха да ни застрелят като кучета, ако не бяхте ни взели! — извика гневно генерал Селади и лицето му почервеня. — Дано се пържи в ада този страхлив пилот! Защо си губихте времето да го освобождавате? Али може да лети на 212!

— Вярно е, но Локхарт има повече опит при такива объркани маршрути.

Валик се усмихна окуражително на Ануш, която седеше срещу него и притискаше в прегръдката си треперещото момиченце. Синът му се беше отпуснал на пода и дремеше с лице в скута на майка си. Тя му се усмихна в отговор и леко се размърда, за да се намести по-удобно. Той протегна ръка да я докосне, после се настани на седалката и затвори очи, уморен, но доволен. „Ти си един страшно умен човек“ — похвали се мислено той. Дълбоко в себе си знаеше, че ако не беше излъгал Макайвър за опасността от САВАК, особено по отношение на семейството си, нито той, нито Локхарт щяха да му помогнат да избяга. Но той ги беше преценил внимателно и точно, както беше постъпил и с Гавалан.

Какви глупаци, Господи!

„А ти, мой скъпи вуйчо Селади, ти си по-лош дори от презрените чужденци! Нито успя да ми осигуриш дозареждане с гориво, нито ми помогна да избегна пленяването от онази воняща тълпа! Ти и твоите единадесет колеги сте просто жалки предатели! Ако не беше тайният ми информатор в Генералния щаб, сега щях да съм си в Техеран и щяха да ме спипат по бели гащи заради вашето предателство! Битката още не е загубена, лоялистите може би ще възвърнат позициите си, но аз предпочитам да наблюдавам хода на събитията от Англия, Сен Мориц или Ню Йорк!“

За миг си позволи да си представи огромната бяла птица, чиито мощни мотори го пренасят заедно със семейството му към свободата. В Лондон имаше разкошен апартамент, в Съри го чакаше отлично поддържано имение, в Калифорния имаше друго. Да не говорим за сметките в швейцарски банки. „О, да, трябва да помисля и за блокираната ни обща сметка със С-Г на Бахамските острови — подсети се доволно той. — Тя ще ме обогати с още четири милиона долара, които вече лесно ще измъкна от лапите на онзи противен тип Гавалан. Ще разполагам с предостатъчно средства за охолен живот на семейството си, независимо от това, което ще се случи тук. Дори и да победи, Хомейни няма да живее вечно, да го убие Господ! Скоро ще бъдем в състояние отново да се завърнем, Иран отново ще бъде нормална държава, а междувременно разполагаме с всичко, което ни е необходимо.“

До слуха му отново долетя мърморенето на Селади, който още не можеше да се успокои от факта, че Локхарт се е готвел да го изостави.

— Успокой се, вуйчо — рече той, леко го погали по ръката и си каза: „Ти и твоите страхливи кучета все още имате цена, временна цена. Може би като заложници, може би като примамка, знае ли човек? Никой от тях не ми е роднина, с изключение на теб, но ти ме предаде.“ — Успокой се, вуйчо, с Божията помощ този пилот ще получи това, което заслужава.

„Да. Локхарт не трябваше да изпада в паника. Трябваше да чака моите заповеди!“

Валик затвори очи и заспа, изключително доволен от себе си.

Рафинерията „Иран-Тода“, Бандар-е Делам: 12,04 по обяд.

Докато пълнеше с ръчната помпа главните резервоари, Скрагър беззвучно си подсвиркваше. До излъскания и готов за полет 206 беше спряла японска лекотоварна кола, от двата варела в каросерията й се проточваха дълги маркучи. Отсреща, клекнал на сянка, стоеше часовоят със зелена лента на ръкава. Облегнат на автоматичната си пушка М–16, той лениво дремеше.

Обедното слънце беше топло, а лекият ветрец правеше деня изключително приятен, тъй като издухваше тежката влага, която винаги лежеше над крайбрежието. Скрагър беше облечен съвсем леко — бяла риза с капитански нашивки, черни памучни панталони и летни обувки. На очите му стояха неизбежните черни очила, на главата му — вечната фуражка.

Скоро резервоарите преляха.

— Толкоз, синко — рече той на японеца, който беше изпратен да му помага.

— Хай, Анджин сан. Добре, господин пилот — отвърна младежът. Подобно на всички служители в рафинерията и той беше облечен в блестящо бял комбинезон и също така бели ръкавици, на гърба му беше изписано „Иран-Тода“ на японски и фарси.

Скрагър кимна и се зае с повторна проверка на машината, макар че не очакваше днес да лети. Дьо Плеси го беше помолил да изчака Касиги и да го откара, където японецът поиска, а после да го върне обратно в Ленгех, най-късно в четвъртък. Хеликоптерът беше в безупречно състояние. Доволен, Скрагър погледна часовника си, после си потърка стомаха и каза: