Джеймс Клавел - Вихрушка

— Слушай, пилоте! — задъхано промълви майорът. — Като дам сигнал, хукваме към хеликоптера и ти незабавно излиташ! Готов ли си?

— Ами останалите? — попита Том и се намръщи от острата болка, която пронизваше гърдите му. — Какво ще правим с генерал Валик и семей…

— Забрави за тях! — отсече майорът и вдигна ръка към третия беглец. — Али ще тича пред теб, а аз съм отзад. Колко време ще ти трябва да излетиш след включването на двигателите?

— Малко.

— Направи го още по-малко!

Поеха си дъх и хукнаха към хеликоптера. Отпред тичаха Локхарт и капитанът Али, отзад ги следваше майорът. В същия миг Том видя как някаква кола със загасени светлини прекоси обиколния път и се насочи към тях.

— Вижте! — викна той и сърцето му прескочи един такт.

— Бързай, пилоте! Бързай, в името на Бога!

Локхарт удвои усилията си, стигна до кабината и скочи вътре. Включи прекъсвачите за напрежение, даде контакт и завъртя стартера. В същия момент майорът рязко дръпна плъзгащата се врата от другата страна на машината и почти припадна от изненада и ужас, когато Валик навря под носа му дулото на карабината.

— О, това сте вие, майоре! — Валик изпусна дълбока облекчена въздишка. — Слава на Аллаха!

— Благодарете на Аллаха, че сте тук и ще можете да избягате — отвърна задъхано майорът и скочи в кабината. Моторите завъртяха витлото, но оборотите му бяха все още далеч от необходимите за излитане. — Но къде е войникът?

— Взе парите и изчезна.

— Донесе ли пушки?

— Не, само тази… Взех я от…

— Кучи син! — изруга майорът и се извърна към Локхарт. — По-бързо, за Бога!

После се завъртя рязко, хвърли поглед към приближаващата се кола и грабна карабината от ръцете на Валик. Прицели се внимателно и натисна спусъка. Трясъкът беше силен, Ануш и децата отзад уплашено проплакаха. Шофьорът на колата рязко изви, даде газ и изчезна зад близките хангари.

Поставил шлемофона на главата си, Локхарт напрегнато следеше показанията на уредите и мислено им се молеше да побързат.

— Хайде, да ви вземат мътните! — изруга той.

Ръцете и краката му бяха готови за операциите по излитането, воят на двигателите се усилваше, капитанът до него открито отправяше горещи молитви към Бога. Той не чуваше нито хленченето на децата, които бяха изпълзели от прикритието под седалките, за да се сгушат в Ануш, нито ругатните на Валик и майора, които го заклеваха да излита.

Стрелките бавно се повдигаха. Още и още… Ето, вече са почти в зелената зона! Сега! Лявата му ръка започна да издърпва нагоре лоста за управление, но в този миг колата изскочи иззад завоя и закова на петнадесетина метра от тях. От нея изскочиха петима мъже и насочиха пушките си към главата, му, други заобиколиха откъм плъзгащата се врата на кабината. Том беше почти във въздуха, но благоразумно се отказа да натисне лоста докрай, съзнавайки, че моментално ще бъде убит. Извърна глава назад и видя, че вратата на кабината е отворена и в нея нахлуват нападателите, всички облечени в офицерски униформи. За негова изненада те започнаха да се прегръщат с Валик и майора, а капитанът до него го сръчка в ребрата и извика:

— Излитай, за Бога!

Показа вдигнат палец на онзи с пушката отвън, той я преметна през рамо и хукна към вратата. Миг по-късно беше вътре, вратата силно се захлопна.

— Внимавай! — викна Али и му посочи далечния край на пистата, където се появиха още няколко коли. Надвесен от прозореца на първата, невидим стрелец даде дълъг автоматен откос. Том вдигна машината и се съсредоточи в маневрирането, което би им осигурило най-кратък път за бягство.

Офицерите зад гърба му нададоха победоносни крясъци и се разпределиха по седалките. Повечето бяха полковници, здравата разтърсени, особено генерал Селади, затиснат между Валик и майора.

— Не знаех дали това сте вие, ваше превъзходителство — оправдаваше се майорът. — Стрелях във въздуха просто за предупреждение. Да благодарим на Аллаха, че планът успя!

— Но вие се готвехте за излитане! Щяхте да ни изоставите и…

— Нищо подобно, ваше превъзходителство вуйчо — спокойно го прекъсна Валик. — Просто английският пилот изпадна в паника и не искаше да чака. Тези англичани са големи страхливци! Но сега това няма значение — добави той. — Имаме храна и оръжие и се намираме в безопасност! Да бъде благословено името Божие! Освен това ще имам достатъчно време, за да планирам следващите ни действия!

„Добре че имах и достатъчно пари — помисли си той. — С тях освободих не само семейството си, но и всички вас, особено този пилот, от когото ще имам нужда още малко.“