Джеймс Клавел - Вихрушка

— Как успя да го постигнеш, Анди? — погледна го с уважение Макайвър.

— С връзки, момче. С връзки и доста мангизи.

— Ще дойдете с нас — обади се брадатият младеж до моллата. — Арестувани сте. — Акцентът му беше американски.

— По какви причини, скъпи ми господине?

— Незаконно кацане без разрешение от…

— Това тук е разрешение от вашия посланик в Лондон! — заби пръст в хартията Гавалан. — Да живее революцията, да живее аятолах Хомейни!

Младежът се поколеба, после преведе на въпросително погледналия го молла. Двамата си размениха под нос няколко напрегнати фрази, после младежът каза:

— Ще дойдете с нас.

— Ще ви следваме с нашата кола! — решително отряза Гавалан. — Хайде, Мак!

Анди се настани на дясната седалка, а Макайвър завъртя стартовия ключ. За миг иранците объркано ги гледаха, после младежът, който говореше английски, махна с ръка на един от своите и двамата се настаниха на задната седалка. Бяха въоръжени с АК–47.

— Карайте към терминала, вие сте арестувани!

Край бариерата на терминала ги очакваха още въоръжени мъже и нервен митнически служител. Макайвър му показа паспорта и работното си разрешение и му обясни, че работят за „Иран Ойл“. Но онзи му махна с ръка да млъкне и внимателно заразглежда паспорта и разрешителното на Гавалан. Въоръжените младежи се натискаха около тях, от телата им се разнасяше воня на пот и мръсни дрехи. Митничарят отвори пътната чанта на Гавалан и грубо я претърси. Вътре имаше само прибори за бръснене, чифт бельо и пижама. Върху внимателно сгънатата риза се мъдреше бутилка уиски. Един от младежите незабавно я грабна, отвинти капачката й и изля съдържанието на земята.

— Мамка ти мръсна! — пропя Гавалан на кантонски диалект със сладка усмивка, после добави на фарси: — Да живее революцията!

Макайвър замалко не се задави. След кратка консултация между моллата и митничаря младежът обяви решението им:

— Властите задържат ваш документи, вие после ще обясните.

— Не, паспортът ще си остане у мен — леко и почти весело отвърна Гавалан.

— Не, властите! Врагове на народа бъдат наказани! Врагове, които правят нелегално кацане, бъдат наказани по ислямски закон. Негово превъзходителство иска знае кой бил с вас на самолет?

— Само екипажът ми. Имената им са вписани в разрешението за кацане. А сега ми дайте паспорта и разрешителното, моля!

— Не, властите задържат тях. Къде живеете?

Макайвър даде адреса си. Иранците отново започнаха да спорят.

— Ваши самолети не могат кацат тук. Вече всички самолети принадлежат на ирански власти…

— Самолетите принадлежат на законните им собственици! — твърдо го погледна Макайвър.

— Да — озъби му се иранецът. — Законен собственик наша иранска държава! Вие не харесвате наши закони — вървете си! Ние не сме канили вас тук!

— Напротив, нашата компания работи от години по покана на „Иран Ойл“.

— „Иран Ойл“ шахска компания! — изплю се на пода младежът. — Петрол собственост на ислямска държава, не на чужденци! Скоро вас всички арестуват за голямо престъпление — крадете ирански петрол!

— Глупости! — ядоса се не на шега Макайвър. — Ние помагаме на Иран да стане съвременна държава! Вие…

— Стига! — прекъсна го преводачът. — Махайте се от Иран, тук сега заповядва имам Хомейни!

— А имате ли това под писмена форма? — любезно попита Гавалан. — Може би правителството на Бахтияр е на друго мнение.

Младежът преведе думите му и тълпата избухна в смях.

— Бахтияр го няма — обясни младежът. — Това куче на шаха се крие. Крие се, разбирате ли? Сега правителство е имам. Само той!

— Ясно — кимна Гавалан. — Можем ли да си вървим?

— Да. Утре се явете при власти.

— Кои власти?

— Властите на Техеран — отвърна младежът, преведе на останалите и всички отново избухнаха в смях.

Моллата прибра документите им в джоба си и важно се отдалечи. Останалите се пръснаха наоколо, неколцина се облегнаха на стената и запалиха цигари. Наоколо беше все така студено и пусто.

— Всъщност той е прав — обади се тих, спокоен глас зад тях. Гавалан и Макайвър рязко се обърнаха.

На прага на митническата служба се беше изправил Джордж Толбът от английското посолство, нисък петдесетгодишен човек с тежък шлифер и руска кожена шапка. До него стоеше висок широкоплещест мъж на около шестдесет години със студени сини очи и посивели мустаци. Беше облечен в стар, доста измачкан шлифер. И двамата пушеха.

— О, Джордж, радвам се да те видя — рече Гавалан и се насочи към него. Двамата се познаваха още от времето, когато Толбът беше на работа в Тайланд. — Откога си тук?