Джеймс Клавел - Вихрушка

— Би бакх шид, ага — извинете ме, господине, но трябва да посрещна хората си.

Излезе навън и се настани зад волана, без да поглежда назад.

— Мръсно копеле, едва не получих инфаркт от него! — промърмори той, после включи на скорост и се понесе по пистата за рулиране към предполагаемото място за кацане. Снегът беше едва три-четири сантиметра, мек и не толкова опасен, колкото изглеждаше отстрани. Никой не беше минавал преди него, покривката на главната писта също беше недокосната. Вятърът се усили и стана още по-студено. Но той не го забеляза — беше насочил цялото си внимание към снижаващия се самолет.

125 излезе от снижението и се изравни над пистата със спуснати елерони и двигатели, ревящи на обратна тяга. Джон Хог беше опитен пилот и майсторски докосна пистата още в самото и начало, после остави самолета да се движи по заснежената повърхност достатъчно дълго, за да убие скоростта, и едва тогава внимателно натисна спирачките. Овладял стабилно самолета, той сви по пистата за рулиране и се насочи към колата на Макайвър. Спря непосредствено срещу първата отбивка за главната писта.

Изненадите, които го посрещнаха, бяха много. Когато спря до самолета, вратата беше отворена и стълбичката спусната. Той поздрави Джони Хог и се заизкачва по стъпалата. В главата му се мержелееше топло кафе, в хладилника положително имаше студена бира и хубаво вино, тоалетната беше със седалка и мека хартия. Изобщо — цивилизация! Всичко това изчезна от главата му, когато видя усмихнатото лице на мъжа, разположен удобно в осемместния салон.

— Господи! Анди Гавалан! — ахна той.

— Същият, момче! Сядай да си говорим.

— Но защо не съобщи, че пристигаш? Как са Мойрин и детето?

— Има време, всичко ще ти разкажа. Сега трябва да зная какво става тук…

— Имай предвид, че всеки момент може да се появят въоръжени типове — предупреди го Макайвър. — Току-що ми се наложи да се разправям с някакъв мърляв митничар, който ме изненада при радиостанцията…

— Джони е инструктиран и стои на пост. Ще ни…

Сякаш изпреварвайки думите му, в репродуктора на стената прозвуча напрегнатият глас на Хог:

— Капитане, откъм терминала идват три коли с въоръжени мъже, насочват се към нас.

Двамата едновременно извърнаха погледи към илюминатора. Гавалан грабна един бинокъл и го приближи до очите си.

— Наистина е така — промърмори той. — Пет-шест души във всяка кола, в първата стои молла…

— Това са хора на Хомейни! — възкликна Макайвър.

— Джони! — извика Гавалан.

Хог вече се беше изправил на вратата.

— Незабавно пристъпваш към изпълнение на план Б!

— Хайде, Мак! — скочи Гавалан, навлече дебело пухено яке и се втурна навън. Макайвър го последва.

В мига, в който краката им стъпиха на снега, Джони даде газ и самолетът пъргаво се насочи към пистата за излитане. Една от колите се опита да му пресече пътя, но той вече беше набрал скорост, колелата му се откъснаха от заснежената повърхност на пистата и миг по-късно той изчезна в свъсеното небе.

Всичко стана толкова бързо, че Макайвър не успя да дръпне ципа на якето си.

— Не ги гледай, Мак — нареди му Гавалан. — По-добре гледай как отлита хубавата ни птичка.

— Но какво става, по дяволите? — замаяно промърмори Макайвър. — Какъв е този план Б?

— Много по-добър от план В! — изсмя се Гавалан. — Просто означава, че утре по същото време Джони ще се върне да ме вземе. Ако не установи визуален или радиоконтакт с мен, ще направи същото след два дни, но вече с един час по-рано. Това ще се повтори четири пъти, след което той си сяда на задника в Ал Шаргаз и чака инструкции.

— А има ли план А?

— Да, но той вече отпадна. Можеше да се приложи, при положение че бяхме останали да пренощуваме тук, със съответната охрана, разбира се.

Спирачките изскърцаха, колите занесоха и спряха. От тях изскочиха въоръжени Зелени ленти начело с моллата, насочиха оръжията си към двамата чужденци и заплашително закрещяха.

Изведнъж Гавалан се поклони дълбоко и ясно каза:

— Аллах-ул-акбар.

Иранците объркано замълчаха. Гавалан не пропусна да се възползва от положението, свали шапката си пред моллата и извади някакъв документ на фарси с тежки восъчни печати.

— Това е разрешение за кацане в Техеран, издадено от „новия“ им посланик в Лондон — поясни на объркания Макайвър той. Видя, че моллата е потънал в четене на документа, и намигна на Макайвър. — Отбих се в Лондон специално за него. Вътре пише, че съм VIP и мога да влизам и излизам от страната без никакви ограничения.