Джеймс Клавел - Вихрушка

— Взех още един шлемофон от „Роза“ — рече Гавалан. — Ще ни трябва за Пиетро.

— Ще му го дадем във въздуха — махна с ръка Жан-Люк. — Излитай, тук не се чувствам добре!

Скот подаде газ, машината леко се поклати и се откъсна от заснежената повърхност на площадката. Докато хеликоптерът набираше височина над пропастта, Жан-Люк се промуши през свързващия люк в задната част на кабината и подаде на Пиетро шлемофона.

— Слагай го на главата си! — нареди той. — Сега имаш връзка с кабината.

— Много добре — отвърна Пиетро, заел място до вратата.

— Дръж се здраво, ако обичаш. Щом сме почнали, трябва да свършим!

Пиетро нервно се изсмя. Жан-Люк хвърли поглед към Джинепа, който изглеждаше добре, после се върна на мястото си и включи вътрешната връзка.

— Чуваш ли ме, Пиетро?

— Si, si, amico.

Хеликоптерът продължи кръговото си изкачване, изравни се с върха. От този ъгъл надвисналата грамада не изглеждаше толкова страшна. Машината леко се разтърси.

— Още малко височина, amico — обади се Пиетро. — Трийсет-четирийсет метра и леко на север.

— Разбрано, Пиетро — отвърна Скот. — Сега ти си навигаторът.

Двамата пилоти напрегнаха сетивата си. Пиетро им показа точното място на северния склон, където взривът трябваше да подсече снежната грамада и да я насочи встрани от сондажната площадка.

— Може и да се получи — промърмори Скот. Направиха един кръг, просто за сигурност.

— Amico, трябва да увиснем над ей онова оголено място на петдесетина метра оттук, виждаш ли го? — обади се с леко потръпващ глас Пиетро. — Тогава ще запаля фитилите и ще хвърля динамита. Ясно?

— Да не забравиш да отвориш вратата, приятел — с мрачна ирония се обади Скот.

Отвърна му поток от разгорещени възклицания на италиански и той се усмихна. В следващата секунда ги повлече порив на вятъра и трябваше да се снижат с петдесетина метра преди машината да се стабилизира. Бяха точно над определената позиция.

— Добре, amico, задръж така!

Жан-Люк се обърна, за да вижда по-добре. Всички пътници в задната част гледаха като омагьосани това, което върши Пиетро. Той извади първия заряд, драсна клечка кибрит и промърмори нещо.

— Света Богородице! — зяпна Джани. — Сигурен ли си в това, което вършиш, Пиетро?

Пиетро сви лявата си ръка, опря динамита до мускула си и разкопча предпазния колан.

— Готови, вие отпред! — Провери за последен път позицията им и кимна: — Добре, дръжте в това положение. Джани, бъди готов с вратата. Само ми я открехни малко, аз ще свърша останалото.

Джани разкопча колана си и се изправи до вратата.

— Я ме хвани за панталоните! — нареди той на най-близкия работник.

— Отваряй!

Джани дръпна вратата на тридесетина сантиметра. Леден вихър нахлу в кабината. Болният мъж на носилката беше забравен. Хеликоптерът се разклати от допълнителното налягане, Скот с мъка го удържа на определената позиция. Пиетро изпробва кибрита, после реши да използува запалката и завъртя колелцето. Нищо не стана. Той защрака отново.

— Хайде пламвай, да те вземат мътните! — изруга той, без да забелязва потта, която се стичаше по лицето му. Сякаш това и чакала, запалката пламна, миг по-късно фитилът лумна като бенгалски огън. Пиетро се наведе към вратата и залитна от люшкането на машината, отново попаднала във вихъра на внезапен вятър. И двамата с Джани си помислиха едно и също — защо, по дяволите не се сетиха да прекарат едно предпазно въже? Пиетро пусна експлозива в бездната, Джани затръшна вратата и изруга.

— Бомбата е извън машината, изчезвай! — нареди остро Пиетро. Зъбите му тракаха от студ и вълнение, пръстите му тромаво заключиха предпазния колан. В мига, в който хеликоптерът започна да се отдалечава, той истерично се разсмя, останалите го последваха. Всички прилепиха лица към илюминаторите и зачакаха какво ще се случи.

— Шест, пет, четири, три, две, едно… — броеше бавно Пиетро. Нищо не се случи и смехът в кабината замря. — Видя ли я, че пада, Жан-Люк?

— Нищо не видях — отвърна французинът и мрачно поклати глава. Никак не му се искаше да повтарят тази опасна маневра. — Може би се е ударила в някоя скала и детонаторът е паднал… — Кипеше от яд. Този тъп италиански задник не можеше дори да върже няколко пръчки динамит както трябва! — Ще опитаме пак, нали!

— Защо не? — уверено отвърна Пиетро. — Сигурен съм, че детонаторът беше прикрепен както трябва… дявол знае защо не избухна! Това често става, когато има сняг… Снегът е курвенска работа и…